Продължавам с литературата за деца. Днес-в мерена реч. Три стихотворения от Петко Р. Славейков


           На училище

Ей, приятели, другари,
хайде на училище!
Време е, часът удари
да се пише и чете.

На играта сме сговорни
и съгласни да ядем,
трябва и да сме покорни,
да се учим, да четем.

Книжките си да отворим,
да поучиме завчас,
ако добре отговорим, 
колко радост е за нас!



   Малък Пенчо

Пенчо бре, чети!
Пенчо не чете!
Пенчо, работи!
Пенчо пак не ще.

Пенча го мързи,
гледа да лежи,
ходи, та се май,
търси да играй.

Време се мина,
Пенчо порасна,
иска да яде, 
няма откъде.



          Дядо

Беше един дядо,
имаше петленце.
Идва Кума лиса,
изяде петлето,
па побива хъртът,
че не пазил петля,
що пееше рано,
та будеше дяда.

       

 

Чудесен избор! Възможно най-детските и най-сладки стихчета!:) От златната съкровищница на детството...

Така е...но не е зле и ние, големите и "зрелите" да ги попрочитаме от време на време, ще ни е от полза. Бъди щастлива :-)))

Аз истински им се зарадвах, точно с мисълта, че трябва да ги препрочитаме отново и отново...:)

детските стихове - защо никой не го е грижа за децата - защо няма българска поезия за децата :)))

според мен да се пише за деца е доста по-трудно, отколкото за възрастни, но аз съм само любител. Ти как мислиш?

че има прекрасни стихове за деца!:) Просто трябва да разтворим книжките...
А дали се пише по-трудно за деца?!...Може би трябва повече емоционалност, повече обагреност на стиховете... Поетът да е въможно по-близо до гледната точка на децата, за да се получи наистина детско стихотворение ....