На 6 септември 1885 г. е извършено Съединението на Княжество България с Източна Румелия против волята на Великите сили и Русия. То се подготвя в продължение на няколко години като център на организацията е Пловдив, столица на Източна Румелия.

През пролетта на 1885 г. в Пловдив е създаден Български Таен Централен Ревалюционен Комитет (БТЦРК) под ръководството на Захари Стоянов. Потърсена е и помощта на княз Александър І Батенберг, който подкрепя Съединението. Определена е датата 15 септември за обявяване на този акт.

На 4 септември в село Голямо Конаре (дн. Стамболийски) се събира чета под ръководството на опълченеца Продан Тишков с прозвището Чардафон Велики, състояща се от няколкостотин въоръжени мъже и една жена.

На другия ден четниците тръгват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, отстраняват правителството и генерал-губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич.

Съставено е временно правителство, оглавявано от Георги Странски, член на БТЦРК. Обявена е всеобща мобилизация. Страхът идва предимно от нападение от Турция.

На 9 септември княз Александър І е посрещнат тържествено в Пловдив, откъдето изпраща телеграми на Европейските Велики сили, гласящи: „Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме провъзгласи за свой княз.”

Отзвукът не закъснява – България е нападната, но не от Турция, а от Сърбия. Войната се води между 2 и 16 ноември 1885 г. Българската войска е лишена от всичките си висши офицери, които Русия изтегля от България, поради неприемането на Съединението. Така най-високият ранг в българската армия е капитан. Занова Сръбско-българската война е наречена „войната на генералите срещу капитаните”.

Войските на крал Милан са спрени при Сливница и Драгоман. Българската войска напредва към Сърбия и превзема град Пирот.

Като следствие на българската победа се сключва споразумение между България и Турция на 20 януари 1886 г. На 3 март е подписан мирния договор между България и Сърбия в Букурещ. Най-накрая на 5 април 1886 г. е подписан и т. н. Топханенски акт, който окончателно признава Съединението със съгласието на Великите сили. Според договора, Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, един парламент, единна армия и държавна администрация. Съединена България има 23 окръга, 84 околии, 70 града и 4684 села. Територията й обхваща 96 345 кв. км.