Ето ме и мен. . . :: ЧУДЕСАТА НА СВЕТА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.09.2010 02:30 - ЧУДЕСАТА НА СВЕТА - Пустинята Калахари

Автор: gothic Категория: Други

Прочетен: 9365 Коментари: 0 Гласове:

Изгорялата пустош от пясъци, сол и суха трева е дом на един от най-забележителните народи в света Зад сивите чакълести равнини на Северозападна Южна Африка земята плавно прави наклон и открива един от вечните шедьоври на Природата: древно море от кайсиевожълти пясъци, които се простират до вечността. Това е Калахари, най-дългата и непрекъсната пясъчна равнина в света, която не се прекъсва от участъци с камъни и чакъл, както Сахара. Натрапчиво красива в своите мащаби, с праисторическа атмосфера и култура, тя заема почти цялата теретория на Ботсуана, простира се на запад в Намибия и продължава на север в Ангола, Замбия и Зимбабве. един от вечните шедьоври на Природата: древно море от кайсиевожълти пясъци, които се простират до вечността. Това е Калахари, най-дългата и непрекъсната пясъчна равнина в света, която не се прекъсва от участъци с камъни и чакъл, както Сахара. Натрапчиво красива в своите мащаби, с праисторическа атмосфера и култура, тя заема почти цялата теретория на Ботсуана, простира се на запад в Намибия и продължава на север в Ангола, Замбия и Зимбабве. Племената, които живеят в нея, я наричат „Кгалагади” (пустош). Това е толкова обширен, древен и непроходим район, че крие неразбулени тайни за изчезнали цивилизации отпреди 50 000 години. Пясъците на пустинята са дом и ловна територия на най-стария народ в света – бушмените, чиито живот през последните 25 000 години не се е променил изобщо. Необикновената им приспособимост към палещата жега, липсата на вода и недостигът на храна са им помогнали да оцелеят в това място, където други племена със сигурност биха загинали. Въпреки че днес в Калахари има само няколко хиляди бушмени, техните предци са оставили в наследство скални рисунки върху скалите и пещерите из целия регион. Скалите и пещерите по хълмовете Цодило в северозападната част на Калахари са запечатали над 2750 произведения на изкуството. Темите варират от прости геометрични форми до групи от хора и животни. Много бушмени са живели в южната част на Калахари, където четири древни пресъхнали реки – Молопо, Куруман, Нособ и Ауоб, се вият към пясъчния си гроб съвсем близо до Оранжева река. По сухите водни пътища тече вода само в годините с изключително обилни валежи. Около тези призрачни речни корита природата е изваяла вълнообразни дюни с медни и червени оттенъци поради съдържанието на железен оксид в пясъка. В такава задушна атмосфера сурикати и други подобни животни изпълзяваят от дупките си само за да потърсят храна. Те винаги са нащрек заради въздушните атаки от страна на хищни птици като орлите например или поради нападение по земя от кобрите. Орикси, южнояфрикански антилопи с дълги извити рога, и други дребни видове се хранят с високите треви между дюните, където температурите през лятото надвишават 50° С. Калахари е един от най-великите природни паметници, посветен на необикновената мощ на огъня, вятъра, водата и пясъка. Преди 65 милиона години страховити конвулсии разтърсили Земята и огромни потоци вулканична лава покрили централната южна част на Африка. Моретата от лава, на места с дебелина до 8 км, образували високи хребети и дълбоки речни долини. После, в течение на 50 милиона години, действията на вятъра и дъжда постепенно загладили силно разчленения релеф, като денудирали планините и запълнили долините с пясък и чакъл. Накрая огромни количества пясък, довети от брега, се наслагали и се образувала плоска и многоцветна равнина с големината на ЮАР. Сушата в Калахари е причинане от студеното Бенгелско течение, което идва от студените води около Антарктида и минава покрай западния бряг на Южна Африка. Ледените морски води охлаждат въздуха над океана, като му пречат да абсорбира достатъчно влага, за да се получат дъждове на сушата. През сухия сезон, от август до септември, на повръхността на Калахари почти не може да се открие вода и битката за живот е жестока. Бушменските племена в централните и южни части на пустинята оцеляват, защото копаят под нивото на сухите речни корита и котловини в търсене на вода, която съхраняват в щраусови яйчени черупки. Когато тези подземни водни източници пресъхнат, те добиват вода от стомаха на антилопите, които убиват. Вид дини представлява още един източник на вода и всеки ден те ядат по 3 кг от тях. След необичайни дъждове, които са рядкост, хората използват тръстика, за да изсмучат водата от кухините на дърветата и скалите.

Големи преходи Въпреки сушата, пустинята Калахари е дом за различни животни: около 46 вида бозайници, по-едри от чакали, кръстосват равнините и пасищата. Преди около два века стада от няколко милиона антилопи спрингбок предприели големи миграции през Калахари. Едно стадо се простирало на 210 км, а първите му редици били с ширина 21 км. Те опустошили земеделските земи и изпотъпкали до смърт множество животни и хора по пътя си. Днес стадата все още се отправят на път през пресъхналите речни русла на Ауоб и Нособ, като вдигат спираловидни облаци златист прах. По бреговете на тези реки, под сенкиге на трънливи дървета, мързелуват на групи лъвове в очакване на нощта и началото на лова. Ориксът, антилопа със здраво телосложение оцелява, без да пие вода благодарение на естествена охлаждаща система, която контролира телесната температура. От жегата през деня животното се задъхва и въздухът от бързото вдишване и издишване преминава през фината мрежа от кръвоносни съдове, охлаждайки притока на кръв към мозъка. В същото време телесната му температура се повишава, като по този начин се елиминира необходимостта от изпотяване и организмът съхранява водните си запаси.

В хармония с Калахари Номадските племена, прехранващи се с лов и известни като бушмени, в миналото населявали почти цялат южна част на Африка. Но външните влияния достигнали и до Калахари, тяхното последно убежище и оставили своя отпечатък. Днес бушмените наброяват едва 55 000, от които сам 2000 се препитават изцяло от ловуване. Може би тези пустинни обитатели са най-ревностните природозащитници в света. Те вярват, че ако злоупотребят с околната среда, ще си навлекат гнева на Всемогъщия бог. Затова ловуват и събират точно толкова, колкото да им стигне да преживяват, но не и повече. На ръст те са подобни на пигмеите в Централна Африка и имат несъразмерно едри, изпъкнали задни части и дебели бедра, в които натрупват мастна тъкан. Жените и децата прекарват деня си предимно в събиране на влагозадържащи растения и дребни животни, с които се хранят. Децата им могат да разпознаят и да назоват над 200 вида различни растения. Бушменските мъже са изключителни ловци. Техните стрели са натопени в силна отрова, извлечена от каквидата на вид листояден бръмбар.