ВЪСТАНИЕТО НА ИВАЙЛО. ПОРАЖЕНИЕТО НА ТАТАРИТЕ

„Не минаваше ден, в който да не спечелваше повече привърженици от предишните и да не се проявяваше смело в нападението.”„Лахана се сблъска с една татарска фаланга, нападна ги заедно с хората, които водеше, разби ги напълно и отново нападна друга дружина. Така в немного дни се прослави.”

          Георги Пахимер за въстанието на Ивайло и за неговата победа над татарите     Втората половина на XIII век. От величието на Иван Асеневото царство остава само споменът. Десетилетията на междуособици го правят второстепенна сила на Балканския полуостров.     МОНГОЛСКАТА ИМПЕРИЯ   Монголските номадски племена населявали днешна Монголия и Южен Сибир в съседство с китайци и тюрки, враждувайки непрекъснато помежду си. Едно от тях – това на татарите било твърде многобройно и в XII в. придобило толкова голямо значение и известност, че скоро другите монголски племена започнали да се наричат с неговото име. Когато в началото на XIII в. Чингис хан (ок. 1162-1227 издигнал своя род Монгол, успял да подчини татарите и другите монголски племена и да наложи името монголи. Той завладял огромни територии и създал могъща империя, която след смъртта му се разделила на четири ханства. Империята обаче запазила единството си под върховната власт на великия хан. Най-западното от ханствата, което наследил Чингисхановият внук, хан Бату, било Златната орда.     МОНГОЛСКИТЕ ВОЙНИ   Монголската армия била съставена предимно от кавалерия. Имало тежко и леко въоръжени конници. Теоковъоръжения конник имал люспеста ризница от нашити върху кожа железни пластинки, метален шлем със затилък и щит. Нападателното му въоръжение се състояло от копие, сабя, лък и колчан със стрели, закачван от дясната му страна. Лекият конник нямал защитно въоръжение и имал само лък, колчан (също от дясно) и сабя. Освен споменатите доспехи, татарите изработвали и брони от кожа, които били леки и изключително здрави. Също така използвали и награбеното от покорените народи въоръжение. Най-силното им оръжие бил лъкът. Те умеели да стрелят от препускащ кон, както напред, така и накланяйки се наляво или надясно, и обръщайки се назад. Започвали битките, като обсипвали врага със стрели. Предприемали лъжливо бягство, за да го увлекат в преследване, след което се обръщали внезапно и отново го засипвали със стрели. Конете им били издръжливи и бързи – можели за един ден да изминат тридневен път. Кжгато нямало друго, се хранели с кората и листата на дърветата, а също така и с корените на тревите, които изравяли с копитата си.      ТАТАРСКОТО НАШЕСТВИЕ    Нашествията на татаро-монголите в Мизия са страшен бич за народа, а цар Константин Тих не притежава нито таланта, нито силата да се справи с тях. Впрочем, не само той не може да се противопостави на татарските пълчища, които завладяват Китай, цяла Средна Азия и огромната империя на хорезмския шах, обхващаща Туркестан, Афганистан и Персия. Те прегазват куманите, чиято държава се простира от р. Волга до Карпатите, а в 1224 г. при Калка, разгромяват руските князе. Не след дълго е завладяна и Русия. Пада и Волжка България, а цветущата й столица Болгар е оплячкосана. На 6 декември 1240 г. е превзет и разграбен блестящият Киев. Розорени са Полша и Моравия, а през 1241 г. и Унгария е превърната в пепелище. За да се спаси от преследващите го монголи, маджарският крал Бела IV бяга в Хърватско.  При оттеглянето си от Унгария, татарите нахлуват в българските земи и регентството на малолетния цар Коломан I приема върховенството на татарския хан. Така от 1241 г. и България, макар и формално, става васална на Златната орда. Но в 1271 г. Византия успява да изгради мощен противобългарски съюз, в който влиза и Златната орда, и татарите започват да нахлуват в Мизия. те плячкосват и опустошават, превръщат се в непоносима напаст и въпреки че разоряват царството му, Константин Тих не може да направи нищо срещу тях. Шест години Североизточна България е оставена на произвола на съдбата, докато през 1277 г. народния гняв се излива във въстание и на историческата сцена излиза Ивайло.     ЦАР ИВАЙЛО   За неговата личност се знае твърде малко. Истинското му име научаваме от една приписка към Свърлижките листове (книга с евангелски текстове, преписана в старобългарският град Свърлиг, в дн. Сърбия), която съобщава кой е бил българският цар по това време, а именно – Ивайло.Византийските хронисти го наричат презрително Лахана (зеле, зеленчук) и Бърдоква, забравяйки, че и редица прочути императори като него произхождали от низините на народа – Маркиан, Юстин I, Юстиниан Велики и др. Например, Василий I Македонец, основател на знаменитата Македонска династия, бил прост коняр. В Средновековна България, както и във Византия, социалният произход нямал значението, което му отдавали в Западна Европа и Русия. Според хронистите Ивайло бил обикновен селянин, пастир, който живеел скромно и се грижел за свинете повече, отколкото за себе си. Но как един обикновен пастир е могъл да притежава военна подготовка, с която да разгроми и непобедимите татари и царската войска и ромейските стратези? Най-вероятният отговор на тази загадка е, че Ивайло е поизхождал от военизираното население, каето от поколения охранявало източните Старопланински проходи. Въпреки че било крайно обедняло в онази епоха, то притежавало оръжие и военна подготовка – обстоятелство, решаващо за успеха на въстанието. А според една народна песен Ивайло бил областен управител на Овеч (Провадия).      ВЪСТАНИЕТО    Обикновеният, според византийските хронисти „свинепас” застава начело на въстанието, което се разраства бързо. Събитията не минават без характерната за епохата религиозна окраска. Ивайло разказва на сподвижниците си за внушенията, които бил получил он Света Богородица и различни светии за „бунт и властване над народа”. Дружината му се увеличава бързо и той се изправя срещу непобидимите до този момент татари. Идва моментътнашествениците да изпитат силата на българското оръжие. За разлика от армиите на ромеите и на другите уседнали народи, които тръгват на война, търсейки генерално сражение, варварите, щом преминат Дунава, се пръскат на десетки дружини и опустошават всичко по пътя си. Накрая се събират в ударен юмрук и дават решителен бой на изтощения противник. Но българите имат вековен опит с варварските нашествия и изграждат множество яки крепости, които при нужда приютяват зад стените си населението и добитъка. Може би затова цели шест години те издържат на непрекъснатите татарски нападения, докато намират своя истински предводител в лицето на Ивайло. Първата му победа не закъснява – той напълно разбива единтехен отряд. Другите им отряди са се пръснали да грабят, но той се заема да ги унищожи един по един. Следва втора победа и скоро Ивайловата войска отхвърля врага зад Дунав.  Победата над татарите е събитие с огромно значение за хода на въстанието. Славата на Ивайло расте неудържимо, към войската му се присъединяват и недоволни боляри, областите преминават под властта му, убедени, че ще бъдат добре под нея. Въстанниците поемат към Търновград. Обезпокоен, в края на 1277 г., срещу тях се изправя самият цар Константин Тих, но в последвалото сражение той е разгромен и убит, а остатъците от войската му се присъединяват към победителя. Пътят към столицата е открит и през пролетта на 1278 г. Ивайло я обсажда.