* * *
Патер Джон Хауланд разбра, че става нещо нередно, когато скоростта изведнъж се усили и пътниците във вагона започнаха тревожно да се взират навън. Но все още това можеше да бъде случайно.
Той също се опита да се изправи и да погледне навън. Слизаха по наклон, който не свършваше, а и скоростта не намаляваше. Предпоследният вагон, в който беше патерът, се люшкаше отчаяно наляво и надясно.
В следващите секунди му стана ясно – влакът не можеше да спре и можеше да се очаква най-лошото. Кокво се правеше в такива случаи? Какво можеше да се направи?
Страхът го хвана за гърлото, но това беше само за миг. Патер Джон бе изпадал в тежки положения неведнъж, но беше човек със самообладание. Той имаше способността светкавично да съобразява и да взема решения. Влакът, ако не успееха да го овладеят, щеше да излезе от релсите. И това беше смъртта – идваща с ужасния удар, с разкъсващата болка, която пронизва всяка клетка и от която не ти стигат сили даже да изкрещиш...
Патер Джон в тези мигове съвсем не мислеше така подробно за идващата катастрофа. Той просто интуитивно огледа мястото, където седяха с жена си. Беше далеч от опасните прозорци, зад якото стоманено ребро, което обхващаше отвътре ръба на вагона, между вързопите на индианските жени. Нищо повече не можеше да се извърши и не трябваше да напускат това място. Той хвана за ръка жена си и с поглед й обясни, че трябва да седи. А и тя, усетила ръката му, сякаш се успокои и му се довери. Той беше мъжът, даден й от бога, комуто тя винаги се беше подчинявала. Джон винаги знаеше всичко по-добре и ако трябваше да умрат, щяха поне да умрат заедно.
Скоростта се увеличаваше, ставаше просто невъобразима. Вагонът подскачаше, люшкаше се и бе чудо, че още се държеше на релсите. Но нямаше да се държи много. Изведнъж една необикновена сила вдигна патер Джон от мястото му. Вече нямаше горе и долу. Светът престана да съществува, имаше само една огромна тежест, която притисна гърдите му и която му отне дъха.
„Падаме!” – мина една мисъл в замъгленото му съзнание.
А вагонът продължи да се обръща – два пъти, три пъти, като че никога нямаше да спре...
* * *
По броя на жертвите катастрофата при Тукспан е една от най-големите между железопътните катастрофи. При нея сякаш на едно място са събрани цял ред неблагоприятни фактори и обстоятелства: претоварен влак, остър наклон, локомотив с износени спирачки и завой, зад който има пропаст, дълбока над петнадесет метра. Двадесетте вагона се обръщат в тази пропаст.
Трудно е да си представим ужасната картина на разрушение и масова смърт. Цялото население на близкия Тукспан излязло, за да погребва убитите и да окаже помощ на ранените. И ако тази катастрофа е останала сравнително малко известна, това се дължи на обстоятелството, че тя се е случила в една доста изолирана страна по време на война. Съобщенията от Мексико пристигали доста забавени и изопачени, някои от тях просто приличали на слухове. А и въобще по време на война железопътните катастрофи не са рядкост. Тогава лесно биват нарушавани елементарните правила за движение на влаковете и последиците са най-различни: сблъсквания, дерайлиране, пожари, катастрофи при събаряне на мостове, по които минава жп линия. Така че трагедията така и останала в рамките на една страна, в спомените на ограничен кръг хора.
А има и една съвсем уникална катастрофа край Салерно в Италия, станала на 2 март 1944 г., когато влакът започнал да буксува в тунел и 426 души загинали отровени от въглеродния окис, отделян от недоизгорелите въглища в локомотива. Спасителната команда така и намерила този влак – цял, невредим, с пътници, които седят като заспали в купетата!
В съзнанието на обикновения човек железопътният транспорт има престижа на най-сигурния превоз, далеч по сигурен от въздушния и морския. Това, общо взето, е вярно. Ако се вземе като основа превозването на определен брой хора на разстояние хилядя километра, при железопътния транспорт има най-малко жертви. Предпочитането на този транспорт се дължи и на една чисто психологическа особеност. Хората се чувствуват по-сигурни на земята, имат увереността, че тя няма да ги изостави, а и известно е, че при железопътните катастрофи процентът на смъртността сред пътниците е по-нисък.
С въвеждането на електрониката в железопътния транспорт превозите станаха още по-сигурни. Компютри следят за движението на влаковете и ги насочват по линиите. На електронните табла в диспечерските зали всеки миг може да се види къде се намират съставите в обсега на диспечера и да се изберат оптимални варианти за тяхното движение.
Но нека и електрониката не ни успокоява прекалено! Защото тежки железопътни катастрофи стават и сега, близо седемдесет години след онзи зловещ осемнадесети януари по линията за Гуадалахара... (край)
Това е историята на една от най-големите влакови катастрофи. От следващия понеделник ще се занимаем с най големия взрив, изтрещял преди лятото на 1945 г.
2. SPAROTOK - ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО!
3. Един млад и талантлив автор. Подкрепете го!
4. По-добрият кандидат за кмет на София.
5. Ние го подкрепяме...
6. грешен репорт, който те кара да мислиш
7. На ianchefff блога
8. Турбо, но не Боби Турбото, а наистина Турбо!
9. Е това е валсодар!
10. Чаровната дама със сапунените мехурчета
11. Войната на таралежите-sowhat
12. Соцпропаганда #1
13. Соцпропаганда #2
14. На Дани моторите
15. RADIOHEAD
16. U2
17. DEPECHE MODE
18. MASSIVE ATTACK
19. FAITH NO MORE
20. QUEENS OF THE STONE AGE
21. PLACEBO
22. RED HOT CHILI PEPPERS
23. KORN
24. THE WHITE STRIPES
25. BLUR
26. ROBBIE WILLIAMS
27. DREAM THEATER
28. SYSTEM OF A DOWN
29. PEARL JAM
30. Тук са всички останали любимци поради липса на място в блогрола