БИТКАТА ПРИ МАРКЕЛИ - 20 ЮЛИ 792

  "... излязъл Кардам, господарят на България, с цялата си войска и се установил в укрепленията. А императорът, въодушевен и убеден от лъжепророци, че негова ще бъде победата, завързал сражение, необмислено и безредно, и претърпял страшно поражение. Българите взели и обоза, пари, коне и императорската палатка с цялата нейна прислуга"

                                                                                                  Из "Хроника" на Теофан Изповедник


През втората половина на VIII век започват борби за канската власт. Сменят се няколко владетели.Византия отбива арабската опасност и се заема да унищожи младата българска държава. Амбициозен владатал, император Константин V Копроним предприема девет похода срещу България.

  ДВУБОЙ С ВИЗАНТИЯ ЗА ВЛИЯНИЕ НАД СЛАВЯНИТЕ

  При кан Телериг (768-777) двадесетгодишният период на размирици е преустановен, а при кан Кардам (777-803) вътрешното укрепване продължава. Той подкрепя стремежите на намиращите се под византийска власт славяни да се присъединят към България. През 789 г. канът предприема набег по долината на р. Струма, населявана от славянското племе Струмци. Изненадани, ромеите са разгромени, а стратегът на Тракия Филит пада убит в боя. Българският престиж и издигнат високо. Константин VI е обезпокоен и започва подготовка за голям поход срещу българите. Но Кардам го изненадва, нахлува в Тракия и пресреща войските му при крепостта Проват, край Адрианопол. Разбива част от тях и те, с главните си сили се оттеглят.


  РЕШИТЕЛНАТА БИТКА

  На следната 792 Константин VI предприема нов поход срещу България. Достига крепостта Маркели (при дн. Карнобат) и устройва укрепен лагер. Кан Кардам съсредоточава войската си на височините южно от укрепеното селище Голое. Българите нападат фалатгите на ромеите, предизвикват ги към преследване и ги увличат към засада. Един от нападащите отряди отстъпва тактически. Византийците се хващат на уловката, и, като нарушават бойния си ред, се втурват да преследват отряда. Когато стигат до мястото на засадата, отстъпващите изненадващо се обръщат срещу преследвачите. Притаените основни сили на българите се хвърлят срещу врага. В битката той е напълно разгромен. Бойните му редици побягват, но част от българската конница обхожда ромейския лагер, нахлува в него и му отрязва пъте за отстъпление. Българите подлагат ромеите на страшна сеч и пленяват обоза, пари, коне и императорската палатка с цялата нейна прислуга. Посрамен, императорът се завръща в Цариград, а на бойното поле намират смъртта си много от военачалниците му.
  Сключен е мирен договор, с който ромеите се задължават да плащат годишен данък на България.


  ТАКТИКА НА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА

Българите отддавали голямо значение на разузнаването на врага преди бой. Бойният им ред бил самобитен - състоял се от предни отряди за охрана, разузнавателни части, две бойни линии и резерв. Обозът се разполагал дълбоко зад бойния ред - на 1,5 до 3 км. Пехотата заемала центъра, а конницата - крилата. За да изтощи противника, конницата му нанасяла удари, след които се оттегляла бързо и основните сили нанясяли решителния си удар, като мястото за него било много внимателно подбирано. Българите владеели изкуството на засадата до съвършенство. Важно било мествостта да е наклонена към врага, слънцето да свети в очите му и вятърът да духа насреща му. Българите преследвали разбития враг до пълното му унищожение, без да се интересуват от плячката, което удивлявало съвременниците.


  ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА

В българската войска имало строга йерархия. Върховен вожд бил канът, негов пръв помощник - кавханът. Помощници на кана били и ичиргу боилът, и канът боилколовър. Други началници били тарканите и жупаните, а по-низшите длъжности се заемали от багаините. При война войската се набирала от цялото население и владетелите извеждали на бойното поле многочислени армии. В мирно време постоянните войски били дружината на владетеля, гарнизоните на крепостите и граничната стража. Дисциплината във войската била желязна. Подстрекаването към бунт, преминаването на страната на неприятеля, бягството по време на сражение и др. провинения се наказвали със смърт. Но наред със суровите наказания се раздавали и награди. Отличените от кана бойци получавали званието багатур, заслужилите в битките - допълнителен дял от плячката. За военачалниците, загинали в сражение, били правени надгробни каменни надписи.