Ето ме и мен. . . :: Тишина в залата!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.03.2010 14:00 - Тишина в залата!

Автор: gothic Категория: Забавление

Прочетен: 322 Коментари: 0 Гласове:

В банката.
- Слушайте, какво се мотаете? Решавайте по-бързо - ще теглите ли пари или ще внасяте?
- Разбира се, че ще тегля... По дяволите! Къде съм заврял пистолета?

- Мария, ти се обличаш прекрасно! Колко получава мъжът ти?
- Последният път получи две години и шест месеца...

В килията затворник разказва на съкафезника:
- Реших да обера една вила. Цял месец храних кучето, което я пази с колбаси. То ме обикна като роден баща накрая. И през нощта без никакво усилие проникнах във вилата. А в коридора настъпих опашката на котката...

- Значи така - пита съдията. - Излиза, че сте откраднали не само пари, но и скъпоценности!
- Да, господине. Мама ме е учила, че щастието не е в парите!

Прибират един бандит в ареста за убийство на бабичка. В процеса на следствието се установява, че тоя е утрепал бабето, за да и открадне чантата, в която имало пет лева.
На разпита следователя му вика:
- Може ли да си толкова прост, бе! Да утрепеш бабичка за пет кирливи лева!
- Ех, г-н следовател... Една бабичка - пет лева, две бабички - десет лева, а сто бабички, ааа?

Млад адвокат казва на своя клиент:
- Това е моето първо дело и за мен е жизнено важно да ви спечеля оправдателна присъда.
- Боя се, че за това има само един начин: да признаете, че именно вие сте ограбили бижутерския магазин.

Един съди приятеля си за това, че не му е върнал дълга от хиляда долара. Оня твърди, че е изплатил дълга си напълно.
Няма достатъчно доказателства и съдът не стига до никакво определено решение. На улицата ищеца разгневено се обръща към другия:
- Никога през живота си не съм виждал лъжец като теб! Как можеш да твърдиш, че си ми върнал парите, когато и двамата много добре знаем, че не съм ти давал на заем никакви пари!

- Длъжен сте, в края на краищата, да си поставите една цел - да станете друг човек! - казва съдията.
- Опитах се, господин съдия, но веднага ме осъдиха за фалшифициране на документи...

В съда:
- Свидетелят, знаете ли какво ви очаква при даване на лъжливи показания?
- Да, обещаха ми лека кола.

- Подсъдими, как можахте да нанесете двайсет прободни рани с ножа право в сърцето? Това е невъзможно!
- Искате ли да ви покажа?

Надзирател пита затворник:
- Леглото удобно ли ти е?
- Да!
- Добре, сега ще го сменим.

Един крадец задигнал виолончело от филхармонията. Докато се измъквал обаче през прозореца, го видял един полицай и го хванал:
- Кво носиш, бе?
- Ми едно виолончело тука...
- Защо си откраднал виолончелото на филхармонията, бе?
- Не съм го откраднал, бе!
- Как да не си? Нали те видях.
- Не съм,бе! Ако искаш да знаеш това нещо си го гледам от една малка цигулчица!

Надзирател в затвора се обръща към един от затворниците:
- Мисля, че трябва най-после да спреш с твоите въпроси. Нали вече ти казах, че непременно ще ти съобщя, когато настъпи две хиляди и девета година...

Съдията пита свидетеля:
- На какво разстояние се намирахте от местопроизшествието?
- На 14 метра и 39 сантиметра.
- Какво? Откъде знаете толкова точно?
- Ами след катастрофата си отидох до нас, взех един метър, върнах се и го измерих.
- Защо?
- Защото знаех, че няма начин някой като вас да не ми зададе този идиотски въпрос.

- Подсъдимият, познавате ли човека, който вчера сте ударили с бутилка по главата?
- Не, господин съдия. Не е този. Много добре си спомням, че онзи нямаше превръзка на главата.

Следовател разпитва депутат:
- Как ще обясните това, че жена ви всекидневно харчи по 200 долара за дрехи...
- Е какво му е лошото?
- Ами вие получавате по 300 долара на месец!
- Е какво му е хубавото?

Съд. Върви дело срещу млада жена, обвинена в убийство. Пред съдебните заседатели излиза нейният адвокат:
- Господа съдебни заседатели... Погледнете тази жена, какви стойни крака, какви изумителни очи, какви нежни ръце, какви червени устни... Смятате ли, че такава жена е способна на убийство? Аз свърших...
Прокурорът:
- И аз свърших, но това още не е доказателство...

Провежда се следствие за пожар в операта. Единственият свидетел е някакъв продавач от будка за семки.
Следователят:
- Разкажете, какво видяхте?
- Значи, затворих аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената...
- Това не е интересно за следвствието. Говорете по-конкретно.
- Ами аз така и говоря. Значи, затворих аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената...
- Свидетелят! По-кратко!
- Така и говоря, бе! Значи, затварям аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената, която виси на прозореца и какво мислите виждам? Операта гори!

- Обвиняеми, какво направихте с тези двеста франка, които откраднахте от шефа си?
- Похарчих ги за Жана, от "Плас Пигал".
- Обвиняеми, не заблуждавайте съда! Жана никога не взима повече от сто франка!

Из обвинителен акт:
"...и тогава той ме нарече с поредица от отглаголни прилагателни със сексуален оттенък..."

Нагоре