Щирлиц седеше в немската щаб-квартира и пишеше тайно писмо до Русия.
Точка, тире... Точка, тире...
Другите клавиши на машината не работеха...



Отиват полицаите да хванат Щирлиц в квартирата му. Тропат на вратата и викат:
- Щирлиц! Излизай!
Нищо.
- Щирлиц! Излизай, знаем, че си вътре!
Отвътре се чува глас:
- Мммм.... Може да съм излязъл.
- Не ни будалкай, Щирлиц, обувките са ти тука! Излизай!
Пауза, мълчание. След малко отвътре пак се чува глас:
- Амиии.... Може да съм излязъл бос.
Полицаите:
- Ех, гадината мръсна, пак се измъкна!



Борман привиква Щирлиц:
- Щирлиц, решихме да те пратим в концлагер! Успокой се бе, засега като надзирател...



Мюлер вика Щирлиц при себе си и почва да му се кара:
- Щирлиц! Ако още веднъж те хвана да режеш сланина върху секретните документи, които крадеш от сейфа - ще му сменя бравата!



Щирлиц се прибира от отпуска и отдалече забелязва - Берлин целият е обгърнат в пламъци и пушеци.
"Забравил съм да изключа ютията" - мисли си разузнавачът.



Щирлиц хвърли хартийката в тоалетната чиния и пусна водата.
Шифрограмата пое по пътя си към разузнавателната централа...



Самотна муха кацна на рамото на Щирлиц.
"Следят ме!" - стресна се разузнавачът.



Щирлиц видя група хора с бухалки в ръце.
- Биячи! - помисли си Щирлиц.
- Щирлиц... - помислиха си бейзболистите.



Мюлер си плуваше във водата, когато видя две очи да го наблюдават от брега.
- Щирлиц! - помисли си Мюлер.
- Ти си Щирлиц! - помисли си крокодила.



Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо се опря в гърба му.
- Пистолет! - помисли си Мюлер.
- Близо си, сладур... - помисли си Щирлиц.



Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер.
Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер!
Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал...
На сутринта го викат при Мюлер.
"Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си", казва му Мюлер. "Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!"
"Спасен съм", мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение.
Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път... Ами ако наистина беше сомнамбул?!



Берлин 1943 г. Тайно събрание на висши немски офицери и гестапо, в тайна заседателна зала. Всички гледат очаквателно...
В този момент влиза Фюрера, самия Адолф Хитлер. Всички стават на крака с възгласа: "Хайл Хитлер!" и високо вдигната ръка. От някъде обаче се дочува мъжки глас с думите: "Хайл Гитлер!"...
Настава смут и объркване в залата... Само Фюрерът, гледайки уверено към всички, казва:
- Щирлиц, още ли го влачиш този изпит по немски от първи курс...



Щирлиц видя наклонена кула.
- Пиза... - помисли си Щирлиц
- По-малко трябва да пиеш... - помисли си кулата.



Щирлиц си плуваше, когато видя чифт жълти очи във водата.
- Мюлер! - помисли си Щирлиц.
- Отчасти... - помисли си крокодилът.



Щирлиц гледаше как професор Плейшнер се хвърля от прозореца на третия етаж вече шести път.
- Явно отровата не действа - помисли си той.



Щирлиц незабележимо премина границата.
За това той разбра от сутрешните вестници.



Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон...
"За щастие" - мисли си Щирлиц.
"За вечеря" - мисли си драконът.



На 23 февруари, отбелязвайки деня на Съветската армия, Щирлиц се напи като дъска, след което облечен във форма на майор от НКВД, с наган и гола шашка в ръка, цяла нощ бяга пред сградата на Гестапо, крещейки "Ех, вашта мамка!".
И едва на следващия ден той със свито сърце осъзна, колко близко е бил до провала.



- Хм, скейтбордист - помисли си Щирлиц.
- Хм, Щирлиц - помисли си сваленият съветски пилот, който мъкнеше перката на сваления си самолет на рамо.



Седи си Щирлиц и си спомня за съветските вестници...
"Правда", "Известия", "Красная звезда"...
Ах, тези незабравими статии: "Да превърнем в дело решенията на пленума на ЦК на КПСС", портретът на вожда на първа страница... О, колко дълго бе лишен от това щастие!
За съжаление отново му бе съдено да се задоволява с омразната немска тоалетна хартия...






Толкова. Това беше нашия последен герой. Кои ли не минаха по реда си: борците, Иванчо и Марийка, поручик Ржевски, Чапай и Петка, а сега и Щирлиц. Още нямам идея следващия път какво ще е но май ми се ще най много да послагам вицове за над 18 годишни. Ще видим ;)

Ще ми липсва :)

Е, ще компенсираме ;)

Марко Тотев къде го забрави ? Горските животни и те имат много дълга поредица.