Щирлиц отива на явка в гробищата. Мюлер знае за нея и е обградил цялото гробище. Щирлиц стига до 6-ти парцел, 8-ми гроб и бърка с ръка отдолу, за да вземе сведението от Центъра. Изведнъж се запалват прожектори, Гестапо и Мюлер идват към Щирлиц. Мюлер взима бележката от ръката на Щирлиц и чете на глас:
"Щирлиц, вие сте педераст!"
Глас зад кадър - "В този момент Щирлиц разбра, че е станал герой на Съветския съюз".



Щирлиц отваря вратата - светлина.
Затваря вратата - мрак.
Пак отваря вратата - пак светлина.
- А-ха! Хладилник! - досети се Щирлиц.



Щирлиц се промъква към тайна германска установка. Мюлер дебне в тъмното и по някое време се провиква:
- Стой, кой там? Щирлиц, това ти ли си?
- Мюлер, много добре знаеш че даже и да съм аз, няма да си призная...



Края на войната. Хитлер седи в кабинета си, надвесен над една карта и си говори:
- При Сталинград ни биха, на Курската дъга ни биха, напредват към Берлин...
Влиза Щирлиц.
- Хайл Хитлер!
- Абе, Исаев, остави ме на мира, бе...



На 12 септември Путин звъни по директния и защитен от подслушване телефон на Осама Бин Ладен и казва:
- Щирлиц, този път прекали!



Германците обграждат квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква:
- Щирлиц, предай се!
От вътре се чува глас:
- Няма ме вкъщи...
- Щирлиц, не лъжи, обувките ти са пред вратата!
- Ами, че може да съм тръгнал бос...
Мюлер се почесва по главата и казва:
- Ей, много е хитър тоя... Оттегляй се!



Мюлер пита:
- Щирлиц, защо паспортът Ви мирише на руска водка?
Щирлиц трескаво мисли и накрая казва:
- Сетих се! Когато Борман трябваше да го подпечати, каза "Ху!" на печата, преди да го удари.



Щирлиц се разхожда с огромна папка под мишница. Мюлер го гледа през прозореца.
"Какво ли мъкне Щирлиц в тая папка?" - помисли си Мюлер.
"Не е твоя работа, гадино!" - помисли си Щирлиц.



Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се - нямаше никого.
"Сторило ми се е!" - помисли си Щирлиц.



Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или... парашутът, който се влачеше зад него...



Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер:
- Мюлер, знаете ли, че аз всъщност съм съветски агент?
- Не! - пошегувал се и Мюлер.



Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце.
"Скиори." - помисли си Щирлиц.
"Щирлиц." - помислиха си рибарите.



Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер - тя не се отвори! Той натисна по-силно - отново нищо. Засили се и удари с рамо - ала вратата все така не се отваряше.
- "Заключено е!" - помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.



Седят си Мюлер и Калтенбрунер в един бар и си говорят. По едно време Мюлер казва:
- Сега Щирлиц ще влезе и ще си поръча една водка. По това ще го познаеш, че е руски шпионин.
Влиза Щирлиц, вижда ги и казва на бармана:
- Айн шнапс, бите.
Поглежа Мюлер и Калтенбрунер, показва им среден пръст и им казва:
- На-а-а-а-а-а!



Щирлиц изби вратата с ритник, след което на пръсти се запромъква към седящия в стаята Борман...



Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер по случай първи април:
- Мюлер, знаете ли че съм руски шпионин?
- Не знам. - на свой ред се пошегувал Мюлер.



Щирлиц вижда край пътя жени с ярки дрехи.
- Хм, проститутки... - мисли си Щирлиц.
- Хм, Щирлиц... - мислят чистачките.



Щирлиц падаше от дърво. Като по чудо успя да се хване за един от клоните и остана да виси. Към края на седмицата, ръката му изтръпна и силно отече.



На оживен берлински площад Щирлиц чакаше появата на таен руски агент. Въпреки че нямаше описанието му, веднага го позна:
"Да-а, явно в родината пак има недостиг на сапун".



Щирлиц излезе на централния булевард в Берлин и, за да не се набива на очи, тръгна да го пресича пълзешком...



Всъщност миговете станаха двадесет, но на кой ли му пука....

ето тоя си го написал два пъти!

Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер по случай първи април:
- Мюлер, знаете ли че съм руски шпионин?
- Не знам. - на свой ред се пошегувал Мюлер.

Верно ама нищо! Да става калабалък :))))