Петка докладва на Чапаев, че Анка се опитва да мине на страната на белогвардейците и пита дали да я застреля.
- Недей, - отговаря Чапаев - тя е нашето бактериологично оръжие.



Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли:
- Чапай, дай ми малко и на мен.
Чапаев мълчи.
- Айде бе Чапай, дай ми малко бе?
Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал:
- Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?



Чапай и Петка бягали от белите. Стигнали до една река. Влезли в реката и започнали да плуват. По някое време Петка казал:
- Чапай, дай да спрем за малко, щото една риба ми влезе в гъза.
- Плувай, Петка, плувай, не е риба...



Чапай и Петка отворили шкембеджийници на двата края на една и съща улица. При Чапай имало много клиенти, а при Петка едвам, едвам. Веднъж, Петка се замислил: "Сигурно нещо съм объркал сместа за кюфтета. Ще ходя да питам Чапай". Отишъл при Чапай, и го попитал:
- Чапай, как правиш сместа за кюфтета?
- Един килограм кайма и един килограм лайна.
- Е-е-е! Ти и кайма ли слагаш?



Наложило се един път на бойното поле Чапай да оперира, а Петка да му асистира. Ето какви били думите на Чапай:
- Скалпел, спирт.
- Форцепс , спирт.
- Спирт, спирт.
- Краставичка...



Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято.
Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба.
"Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх.
Излизам и отивам в градската библиотека - там си поръчвам 3те тома на "Война и мир". Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле.
Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам "Абе Петка какво ще правим сега".
"Ами айде да ходим за риба" ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.



Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали:
- Къде ли са? Може би в гората...
- ...в гората, в гората - се чуло откъм кладенеца.
- А може би са в къщата...
- ...в къщата, в къщата - пак се чуло от към кладенеца.
- А може би са на полето?
- ...а може би са на полето, на полето...
- А може и да са в кладенеца...
- ...а може би са на полето, на полето...



Чапай и Петка на бойното поле:
- Абе Чапай, на какво мирише кръвта?
- На какво да мирише, де да знам на какво мирише, на лайна мирише!
- Леле Чапай, аз съм тежко ранен!



Петка тича запъхтян при Чапаев:
- Василий Иванич, Анка настъпи мина!
- Знам - спокойно казва Чапаев.
- Ама откъде знаеш?
- Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.



Чапаев, много зает, седи в кабинета си. На вратата се чука и влиза Петка.
- Василий Иванич, докараха "Филип Морис".
- Сега съм зает. Просто го разстреляйте! - отговаря той, без да вдига поглед от бумагите си.



Чапаев си води дневник:
Ден първи: Изгонихме белите от гората.
Ден втори: Дойдоха белите и ни изгониха от гората.
Ден трети: Върнахме се и и пак изгонихме белите от гората.
Ден четвърти: Дойде горския и ни изгони всичките.



Войници преследвали Чапай и Петка през джунглата. Чапай казал:
- Петка, дай да се скрием в джунглата.
- Ами ако ни нападнат тигри какво ще правим?
- Ами аз ще започна да свиря на гайда, а те ще започнат да играят хоро.
Скрили се те в джунглата, тигрите дошли и Чапай започнал да свири на гайда. Изведнъж ги нападнал един тигър. Двамата побягнали и се качили на едно дърво. Петка казал на Чапай:
- Нали каза че тигрите ще играят хоро?
- Де да знам аз че има глухи тигри.



Чапай изпраща Петка да докара една цистерна със спирт.
При пристигането на Петка се вижда, че не носи нищо.
Чапай пита Петка:
- Петка, къде е цистерната със спирта?
Петка отговаря:
- Половината от цистерната я продадох, а половината - изпих!
Чапай:
- А къде са парите?
- Парите ги пропих!



Петка се връща от разузнаване. Чапай го пита:
- Къде е врагът?
- Зад нас.
- Тогава - напред!



Докато си плавали с една лодка насред океана Чапай вика на Петка:
- Петка, ако скочиш тук ще намериш съкровище.
И Петка скочил да го търси. През това време пред Чапай се явил един дух и му казал че ще му изпълни три желания. И той казал:
- Амии, първо искам да съм много богат, второ искам да имам готина жена и трето... айде да не бъда егоист, искам да се сбъдне първото желание на Петка което ще си пожелае след като излезе от водата.
Тъкмо в този момент излязал Петка разгневен от водата и извикал:
- Чапай, да та ебат сто бивола няма никакво съкровище!



Чапаев командирова Петка да се учи в Художествената академия за художник.
След една година Петка се връща във ваканция.
- Е, какво, научи ли се да рисуваш?
- Ами горе-долу.
- А носиш ли някоя картина да покажеш?
- Ами да, нося.
Петка вади черен лист хартия и го показва.
- И какво е това?
- Негри крадат въглища през нощта.



Чапай и Петка влезли в един претъпкан автобус. Петка обаче стоял с ръце на кръста. Хората му направили забележка. Той се огледал и извикал:
- Иииий, Чапай откраднали са дините!



Чапай и Петка бягали от белите. Двамата решили да се скрият в една кръчма.
Сядат на една маса и поръчват 50 гр. ракия.
- Келнер, на колко километра са белите?
- На 1 километър от заведението.
- Дай по още две малки.
Изпиват ги.
- Келнер, на колко метра са белите?
- На 500 метра.
- Дай по още две малки.
Изпиват ги на екс.
- Келнер, на колко метра са белите?
- Ами на 100.
- Дай по една стограмка.
Келнера им дава.
- Келнер, на колко метра са белите?
- Вече са пред заведението.
- Петка, виждаш ли ме?
- Не.
- И аз не те виждам. Значе добре сме скрили.



Петка влетява при Чапаев:
- Василий Иванич, изпращат ни за подкрепление женска рота!
Чапай става, закопчава си панталона и казва:
- Петка, махни веднага тази коза от дивана!



Белите обсаждат червените в едно село. По едно време от селото излиза каруца, карана от възрастна селянка. Белите претърсват каруцата, гледат че бабата е безобидна и я пускат.
Каруцата продължава нататък и отива до съседното село, където има друга част на червените. Командирът им поглежда бабата и казва:
- Я! Ама това бил Петка! Как си се маскирал само...
- Е, нищо особено... Вие по-добре вземете да разпрегнете Чапаев, че каталяса.