Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06.2007 08:33 - Театрите са мъртви, казва режисьорът Антони Райжеков пред в. "Монитор"
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 4938 Коментари: 1 Гласове:
0






Театрите са мъртви Тенденцията е да се насърчава свободната култура - безплатният обмен на знания и ресурси между хората, смята режисьорът Антони Райжеков ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

image
Визитка Името на Антони Райжеков нашумя в края на този сезон покрай моноспектакъла "Крап" на Наум Шопов. Големият актьор за трети път посегна към пиесата на Самюел Бекет и покани за режисьор именно Райжеков. Младокът е завършил актьорско майсторство при проф. Енчо Халачев, предстои му да се дипломира и в специалност режисура. Освен с театър, се занимава професионално с музика и информационни технологии. Сред реализираните му проекти са аудиовизуалният триптих Mediabox и спектакълът Night Songs - авторски преразказ по пиесата "Нощта пее своите песни" на норвежкия драматург Йон Фосе. Постановката се играеше в клуб "Хамбара".
- Антони, каква е разликата между това да направиш спектакъл в клуб "Хамбара" и в Народния театър?
- В "Хамбара" дистанцията между актьорите и публиката е 15 сантиметра. Усещаш как хората дишат, как те гледат. Не можеш да си позволиш и грам фалш. Опитвахме се да пресъздадем абсолютно откровение. В камерната зала на Народния също няма дистанция. Г-н Шопов е абсолютно безусловно грабващ, мощен. Като говорим за сцена - в съвременния театър тя е условно понятие. От много години театър се прави извън театъра. Както казва Питър Брук - за да се прави театър е необходимо да има зрител и актьор. Аз лично предпочитам да работя в неконвенционална  среда. В екипа, който се събира да прави независим проект, като че ли кипи повече живот, отколкото в официалните институции, каквито са театрите. За съжаление, имам чувството, че в момента театрите в България са мъртви.
- Защо? Нали салоните са пълни с публика?
- Това е добре, че има публика. Но си мисля, че за младите хора е по-трудно да работят в театрите. Това е проблемът. Директорите на театри и културните институции трябва да ни гласуват доверие, да дадат възможност на младите хора.
- Ти постави пиесата на Маргарит Минков "Камината" с театър "Провокация".  Публиката плащаше билетите след края на представлението. Какво показа този експеримент?
- Билетите бяха около два лева и между 50-60 процента от хората си ги купуваха след представлението. Някои го гледаха много пъти. Веднъж дойдоха двама клошари. Беше зима, студено. Опитаха се да ги изгонят, в първия момент аз не можах да взема решение. Но си зададох въпроса, че след като този спектакъл е свободен проект и е отворен към хората, то тези клошари не са по-различни от нас. Пуснаха ги. Няма да забравя жената как отиде пред огледалото, извади едно гребенче, среса се... И двамата гледаха много внимателно.
Освен режисьор, аз бях и сред авторите на музиката на "Камината". Заедно с Венцислав Диков я създадохме специално за този спектакъл и тя е свободна за сваляне. Музиката на Night Songs също е свободна за сваляне.
- С актрисата Весела Казакова създадохте фондация "Отворени проекти", каква е целта й?
- Идеята е да се насърчава свободната култура - обменът на знания и на ресурси между хората. Едно произведение свободно да бъде миксирано без да се иска разрешение от автора. В тази тенденция идеята стои малко пред автора.
- Композираш, играеш, режисираш - как носиш толкова много дини?
- С музика се занимавам от 5-годишен, имам доста награди, свързани с електронната музика. За хубаво или лошо, се радвам на по-голям успех навън. С театъра също съм обвързан силно от малък. Не знам кое е жената, кое любовницата между двете. Вярно е, че дините са много. Но театърът ми позволява да съчетавам нещата.
Най-много ме забавлява трето нещо, в което нямам коректива на времето и традицията - проектът Mediabox. Това е аудиовизуален триптих. Човек гледа една картина със слушалки на главата, има един лазер и когато погледнеш отделни обекти, ги активираш и започва да свири музика. Седем души направихме този проект и взехме наградата на Computer Space за 2006 г. Сега работим над друга инсталация Dancebox - хората да правят музика като танцуват. Тук се съчетават движението, което поражда музика и музиката, която поражда движение.
- Има ли допирни точки между компютърните ти занимания и режисурата?
- Да. Човек трябва да има алгоритъм и за двете преди да започне да ги прави. В "Крап" решението беше, че човек се променя с годините и затова избрахме различни гласове. Отправната точка е, че когато се посветиш на една идея и я превърнеш в религия, започваш да губиш собствената си самоличност. Същото е и в компютрите, човек трябва да има алгоритъм за конкретно нещо. Всички тези неща ме пазят едно от друго. Ако се занимавах само с театър, може би щях да залитна в твърде конвенционални и занаятчийски форми. Музиката ми помага да си мечтая за театър. Всичко е някакъв вид мечтане, а то няма форма. Дали ще бъде театър, компютър, музика, това са изразни средства, нищо повече.



Тагове:   Монитор,   казва,   мъртви,


Гласувай:
0



1. dana55 - Привет!Благодаря за написаното.
17.06.2007 09:08
Единственото нешо, за което съжалявам,че не живея в София-театъра..
Велик е Наум Шопов..Гледала съм го в "Последната нош на Сократ"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1533203
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031