Днес, 22.06.2008 година е денят, в който вашият не съвсем покорен слуга  gothic, иначе именуем по лична карта Пламен навършва 42 години. И ако ме питате дали съм усетил кога са минали, ще ви погледна изумено. Че кога пък минаха? Но факта си е факт. Бях и горе, бях и долу, докато не си намерих мястото. Минаваха и се задържаха хора (някои за миг, други за по-дълго), но стойностните останаха до мен завинаги. Като се замисля, те не са чак толкова много. Родителите ми, които ме направиха това, което съм. Най-готината сестра на света.  Колежките ми, с които прекарвам почти толкова време, колкото и със семейството ми. Приятелите ми, които сме се измъквали от кофти ситуации, били сме се, препивали сме и с които днес се чуваме веднъж на няколко месеца, но както и преди сме готови на всичко един за друг. Тук бих желал да ви добавя и вас, приятелите и приятелките от Blog.bg. Имена няма да споменавам, не че ми пука от нещо, просто ме е страх да не пропусна някого, а това няма да е справедливо. И накрая, но на първо място в сърцето ми- моята страхотна съпруга Анна и невероятното ми синче Коко без които щях много малко да се различавам от популярните герои от филмите на ужасите- зомбитата. Т. е. тяло без душа... Щастлив съм, че живота си до тук го изживях така, както исках, но и както трябваше и смятам да карам така докрай. Правил съм доста издънки, но не се отричам от нищо, което съм сторил в живота си. По скоро има неща, които не бих ги повторил при никакви обстоятелства. Също така....Абе, какво също така, кви ги дрънкам тука, днес е време за купон!!! А на себе си пожелавам същото, което бих пожелал и на всеки  друг....


Добра храна...




...качествен алкохол...





и...жени без задръжки ;)




и ще се поздравя с една любима песен на много любима група. Специален поздрав и за вас, приятели :)))