Отидох аз на гости при моята съседка,
тя имаше градина и хубава беседка.
Обсъдихме накратко живота в наше село,
кметът я заплашвал с някакво си дело.

 „Как мога да помогна?“ - попитах я вежливо.
Беше ми замаяно и някак си сънливо.
С премрежен поглед виждах цветни маргаритки,
а тя ме черпи мляко и някакви бисквитки.

 „Ти си приятел с него - ми казва тя учтиво.
Кажи му да подходи към мен по–милостиво.
Готова съм да сторя каквото той поиска,
само най-накрая да си оттегли иска."

 Погледнах я намръщен и вече превъзбуден
от нейната молба безкрайно аз учуден.
„Досещам се съседке, какво си ти решила,
навярно и преди ти с други си сгрешила.

 Но кмета не обича съседки с бронзов тен.
Така ще го раздразниш, той е заклет ерген.
Виж, по- добре директно го покани на маса,
тогава ще го видиш в целия му блясък.

 И да не правиш грешки, че да загазиш яко,
не му топи бисквитки в някакво си мляко.
По-добре изкарай домашната ракия,
и чак след две три чашки търси благословия“.

---

Много е хубаво. Не само е смешно, но и поучително. Кметът дава благословия само след маса и ракия.:) Предполагам, че и след сто години тайната на кметската доброта пак ще е същата.
Поздрави!

Нищо ново под слънцето.

Много е готино, забавно и поучително, към всеки се изисква точен подход ;))
Веднъж на шега попитах шефа ми показвайки му вече празната чашата от кафето,
"ще ми гледаш ли?" - той отвърна, "аз гледам само на уиски с фъстъци" :)))

Кажете кой блогов кмет трябва и аз да почерпя с уиски за да не ми мята постингите директно на първа? Няма ли други начини за популяризация? Нека примерно се споделят във Фейсбук, Гугъл или и аз не знам още къде, но стига с тия прочити. Ако не се шмекерува, интересните постинги от само себе си ще изплуват на повърхността. Поне аз така си мисля.

и неморалните блянове са характерният облик
на фалшивата ни демокрация.
Шарж и погнуса в морално отношение.
Стихото ми хареса Дани, показва недвусмислено реалността ни...

Не може ли с някаква туршия:)

''''''''''''''''''''''''
Напълно споделям мислите ти по въпроса. Аз отдавна не им обръщам внимание!

Привет, Дани!
Не всички кметове са калпазани.
Нашият в Калофер е арабия,
не ние него, той ще ни напие.
Ако не вярваш - заповядай.
Но разполагам само със купешка,
изсякох сливите във двора - голяма грешка.

Моля те, намигвай ми при всяко нещо ново,
отдавна съм харесал твойто слово.
Поздрави!
П и е р