Живеем си като в оная реклама на мобилни телефони: всеки говори... Борисов говорил с Танов, Танов - с Дянков, Дянков - с Горанов... И пак отначало: Борисов с Танов, Танов с Манченко, Манченко със Странджев...

Щем-не щем, набиват ни в главите персонажите от тоя телефонен сериал. Освен главните герои, които говорят, не спират да бъбрят и други около тях - политици, политолози, социолози, журналисти, шоумени... Денят ни започва с бивши ченгета и ДС-та, начело с Цвятко Цветков. Тая "кука" подслушваше телефоните на членовете на Русенския комитет преди повече от двайсет години, а днес, вместо като добре платен пенсионер да си разхожда кучето, той се разхожда из радиа и телевизии, за да обяснява тънкостите на подслушването. Бил професионалист... Другите бивши соцстрани отдавна се изчистиха от такива "професионалисти", а у нас те още имат първата дума във всяка интрига.

Навремето имаше виц, че на България би є подхождал за герб хипопотам: хем сме затънали до гуша, хем сме отворили ей такава уста.

Днес към ей такавата уста могат да се добавят и ей такива уши.

Ушите са на ДАНС, които слухтят навсякъде, за да си оправдаят щатовете и заплатите, придобивките и привилегиите... А каква е реалната полза от хилядите щатни и нещатни "дейци на тихия фронт"? Колко дела срещу организираната престъпност са влезли в съда благодарение на доблестните "разведчици"? И още: кой записва, кой съхранява и кой изнася поверителна информация за медиите? Може ли министърът на вътрешните работи да си контролира службите или те се командват от другаде? Такива питания има българският данъкоплатец към правителството си, което къта специалните си служби като майка-кърмилница и не дава лев да им се съкрати от бюджета.

 

Отговорът на тия въпроси неочаквано дойде от телевизията. Там ни показаха някакъв бивш служител на ДАНС, който уж направи важни разкрития... А по-важно от неговите разкрития беше видът на тоя "разузнавач". Имаше нелепия вид на човек, който сам не може да си върже обувките. Пък освен обувките не можеше да върже и две приказки... От неговото телевизионно участие в "Сеизмограф" едно стана ясно на зрителя: че ДАНС трябва веднага да се закрие. Всичките "суперразведчици", подобни на тоя, веднага да си заминат оттам, сградата да бъде обработена с дезинфектанти и чак тогава да се създава нова служба за национална сигурност.

В цялото говорене около СРС-та и ченгета ясно се чу и мълчанието... Най-напред се чу мълчанието на журналистите от в."Галерия", които не искат да кажат откъде ги снабдяват с тия "флашки". Какви са "младежите с каскети", които им ги носят в мрака, а редакторите охотно ги публикуват. Това ли е ролята на днешната българска журналистика? Да бъде пощенска кутия на воюващи групировки?

Защо мълчи Съюзът на българските журналисти?... Там може би одобряват интригите на "Галерия" и утре току-виж присъдили на екипа някоя награда за доблестна журналистика...

Но най-ясно в цялото крякане се чува мълчанието на Главната прокуратура. И на най-мълчаливия прокурор - главният. Кога ли тоя небръснат мъж с умни, кахърни очи, ще изрази позицията си по скандалите, които тресат държавата?

А може би това, че няма позиция, е най-важното качество на Борис Велчев, заради което президентът Първанов го издигна на този пост.