ПЕТЪР ВЕЛЧЕВ (1944)

Жена

Съблича се! А всъщност се облича
във бронята на бронзовата плът,
със златно черна роза увенчана.

И голотата - винаги девича -
напомня неотъпкан кръстопът,
където греят и звезда, и рана.

И трепкат двете дравни гълъбици
с очи коралови, без страх и срам.
Аз знам, че както прелетните птици,
те днес ще бъдат тук, а утре там.

Но все едно! Свещеният екстаз
бълнува кръвосплетени пътеки.
Излизам и влизам в ласкавото лоно аз -
макар за час,
               случайно,
                            и навеки...