* * *

СВЕЩТА ГОРИ С НЕРАВЕН ПЛАМЪК,
сълзите й се ронят.
Загръщам голото си рамо
със топъл шал от спомени.
Глава на дланите опряла,
във себе си надничам.
Венецианско огледало
е твоето "обичам те".
То ми доказва, че съм хубава,
единствена и истинска.
Свещта във пламъка е влюбена
по своему и искрено -
отдава му се ненаситно
и от любов се стапя...
А в огледалото сълзите й
по мойте бузи капят.

И хубав ден:)

~