Сладък плач неспирно, капка сладка пот неспирно
от кожата дълбока на земята,
сок неспирен.

Завъртат се край теб треви нагъсто,
отражения и дългокраки буболечки
по ципата ти бляскава и кратка.

Корито издълбано по-надолу,
денем за стадото,
нощем незнайно за кого.

Денем пеперуди и пчели,
жена с бухалка,
облаците пяна.

Песента е
с ритъм като пулс,
без име.

Ще носи после имена водата,
но ти без име ше останеш,
певецо пръв.

Когато лодката и удавниците заплуват,
песента е друга.
И друга истината.