Въртят се колелата
в грънчарните. Разцъфват
черешите и падат
звезда подир звезда.
Девойките се кичат
със здравец от Балкана -
и аз със бяла риза
минавам по света!

Нощта в една светулка
на рамото си нося,
а в капчица едничка -
дъгата и дъжда.
От всичко в мене радост
и светлина остава -
и аз със бяла риза
минавам по света!

И тъй ще си отида
от вечерите южни,
от вишневите стрехи,
от пътните врати.
О, сине мой далечен,
сред мъртвите поети
по бялата ми риза
ще ме познаеш ти!

1956