Не пътникът от Солун - посрещачът
на пътника от Солун е блажен,
затрупат ли го залезът и здрачът
с отломъци от хилендарски ден,
обземат ли го с унес и забрава
морето, островите и града
на виното, в което се явява
среднощ зеница, призори - звезда...

Не знае пътникът, че е довлякъл
по дрехи и обувки град на прах,
че са южняшки думите до влака,
но северей просторът южен в тях,
че вече се премести панаирът
към друга есен и към спомен друг,
и тамошни видения умират
с отшелници и пилигрими тук.

Тук, дето сенчестите хора крачат
към залеза и пътникът личи
по светлите очи на посрещачът -
едни от Солун придошли очи.