Ако няма какво да дадем на света,
за какво сме родени?

Ний не щем нито славата, ни участта
на големите гении!
Просто трябва да имаме нежността
на оная незнайна женица,
дето първа втъкала е прелестта
на земята ни във шевица.
Просто трябва
да имаме скъпия дар,
озарил оня майстор чудесен,
който първи е теглил
върху явора шар
и дървото е станало песен.

Ний не щем нито славата,ни участта
на големите гении!
Нас ни стига признателността
на едно поколение.
Трябва само
да носим една сръчна ръка
като Кольо Фичето,дето
да реди мълчаливия камък така,
че да трогва сърцето.
Трябва само
да носим две могъщи крила,
като тия на майстор Манола,
за да идем
отвъд скоростта на звука
и над дързостта на сокола.

Нас ни стига признателността
на едно поколение!

Нека само една дръзка мечта
въплътим във творение.
Нека станем
лесът срещу зъл суховей!
Нека бъдем
дъждът над пшениците гъсти!
Нека мъртвият болен да оживей
изпод нашите пръсти!
Нека страшните атоми се укротят
във ръцете ни
като житни зрънца,
да поникнат и да ни дадат
милиарди слънца!
Нека само една дръзка мечта
въплътим във творение,
за да имаме право да легнем в пръстта,
дето спят толкова гении.