Автор: Мая Дългъчева

Всяка сутрин ставам рано
и се взирам във екрана -
най-обичам филми с бой
и опасен, смел герой!

Ех, какви юмруци има -
тръшка на земята трима,
прави ги на пух и прах,
не показва капка страх!

Аз реших като героя
смело да се втурна в боя -
в двора на един хлапак
вечерта подложих крак.

Той обаче се обърна
и с юмруци ми отвърна.
Не предупреди екранът
как боли на живо рана!

Добро утро..по обяд ;) Виждам, темата е животинска.... време е за

Врабчовата сговорна дружина

Врана, лакома и стара,
пазела със бой и вик
падналия на пазара
от конете ечемик.

Малкият врабец Сивушко
я замолил простодушно:
- Чик-чирик, чик-чирик,
дай ми малко ечемик!

- Га-а, га-а, закога
теб ти трябва ечемик?
- Чик-чирик, засега!
- А не искаш ли ритник?

Домъчняло на Сивушко -
бил неопитен и млад.
Под една стреха се сгушил
и треперел той от глад.

След Сивушко друг дошел -
пак премръзнал, изгладнел -
и заплакал той: "Чи-ри-ли
във стомаха ми игли,
във стомаха ми от глад
сто игли сега бодат!"

А след него - трети, пети,
петдесети и стотици
гладни мършави врабчета и врабци.

Сбрал се врабчовия свет
под стрехата на съвет.
И решили с всички сили,
попрестане ли снега
да сразят врага.

И от облаците бели
те изпрели сто къдели
та започне ли войната -
да са с топличко обути,
та започне ли войната -
да си имат парашути.

И денят на свободата
най-подир дошел. Ятата
се издигнали високо
във небето синеоко.

Най-напред летели в строя
рошопери бомбардери,
а след тях на две-три мили-
сто ловджийски ескадрили.

Боят свърши със победа.
Би се храбрата дружина.
Който иска, нека гледа
как от враната остана
само пух и перушина.

Никола Вапцаров

:)

От съня зимен Мечо се събуди.
Разкърши снагата изпосталяла,
подаде носле в студа и се чуди:
- Пролет ли е навън закъсняла

или аз, рано-раничко, будувам?!
Май ще трябва на лекар да ходя,
от безсънието да ме поизлекува,
или от тази пролетна изнемога...

Как сила да имам, като само спя
без хапка да хапна през зимата...
Надявах се много, че пролетта
ми носи зелена тревица. А сега

пак ще ровя земята замръзнала
коренчета хрупкави да намеря...
И кожуха ще сменя, омръзна ми
и изтъня вече. От студ треперя...

13.03.2010 г.
автор: divna8

Пролетта май си идва, въпреки напъните на Бабедо да се прави на сърдито ;) А това стихотворение на Вапцаров не го знаеех, срам и резил!

"във носа си бърка
и с ръкав го търка"

първолаците и те като Мечо:)) едва ги отучваме:))

Защо срам и резил, Готик? Човек се учи, докато е жив :)