Елегия от село Каломен

И гробището приютило мъртвите под баира,
също умира.

Поглъщат го със зелени челюсти
трънака и щира.
И гробището умира.

Накрай запустялото село,
накрай градините, накрай спомените,
накрай крайната къща с костелива старица,
накрай миналото, накрай живота,
накрай тъмнозеления мрак на чимшира
и гробището умира.

Смъртта не е страшна и непоносима,
нещо по-страшно от нея има,
което не ме оставя на мира -
и гробището умира.

Дори от стъпките на смъртта
изчезва последната диря.
И гробището умира.

Живи, елате тука в неделя,
лежете в тревата, късайте круши,
дърпайте силно до скъсване клона,
нека след вас да остане празна консервна кутия
или яростен мах на коса и секира.
И гробището умира.

Внуци, смъртта не е страшна,
забравата само
ще почне оттук да гризе всемира.
И гробището умира.

за някоя дуум банда е само този текст

Отвсякъде! Бавен тежък риф с ниско настроена китара, слап бас, некакви гадни ледени кийборди и нисък провлачен глас. Ще стане парче тръпки да те побият!

както ги описваш :)

Как позна бе, пич? :))))))