Недялко Йорданов...един от любимците ми...ето ти нещичко от него:

"ИГРА"
Струва ли си всъщност?
Имаше ли смисъл,
да започнем тая глупава игра?
Ти не си самичка, аз не съм самичък
и за теб не давам пукната пара.

Спомени и хора, навици и мисли
между нас разсипват своя лепкав прах.
Вкус на чужди устни има в твойте устни,
смях на чужди устни - има в моя смях.

Струва ли си всъщност?
Имаше ли смисъл,
като знаем края, като ням път...
Има две пътеки, има двама души.
Двама в две пътеки винаги вървят.

Но когато морето, небето, земята
пред нас, и под нас, и над нас замълчат,
в очите, в ръцете, в телата, в сърцата,
сто дявола с дяволски думи шептят.

Случайни, нетрайни, и смешни, и грешни,
желания вплитат ни в ритъма нов.
И няма ни вчерашна, утрешна, днешна,
и пак безначална, безкрайна любов

Ах, защо ли всъщност малко тъжна стана
тази лековита, глупава игра?
Дявол да те вземе!
Ти какво си мислиш?
Аз за теб не давам пукната пара!...