Минава лятото

Минава лятото, а аз
живея някъде далече...
Един самотен житен клас
пътува в северната вечер.

На юг са розите... Над тях
прелита лястовичка бяла
и се залива в бистър смях
река от преспа излетяла.

Покрай голям  и слънчев път
цъфти градче като комета.
По улицата му вървят
и ветерани, и момчета.

Зад хълма празникът блести,
разгънал шарени трицвети.
О, светъл празник със тръби,
със тъпани и кларинети!
Под брястове, покрай чешми
стрелбища са се наредили.
Орелът пада и гърми
и по бонбон раздава Лили...
И пофилите на жени
в прозорците монетно падат.

Оттатък къщите цъфти
жълтурче в синята ливада.
А зад открехнати врати
оркестър тишината гони.
И нежна плоча се върти
върху железни грамофони.


Минава лятото, а аз
усещам дъх на сняг  и зима.
И пита звънналия глас:
Ти сън ли си, или те има?...

Земя със слънце, с топъл юг,
с история неумолима,
аз питам себе си оттук
дали си сън, или те има!

Ах, има те! И остани
в замислените, вездесъщи,
въвъ неизменните жени
пред портите на твоите къщи.

В шума на вятъра, в пръстта,
в една изтичаща пътека,
във звуците на радостта,
в мълчанието на човека,
във краткия вечерен смях,
във августовската трева корава

и в моя стих, във който, ах,
минава лятото, минава.

С лека носталгия по отминалото лято и усмивка за деня http://www.youtube.com/watch?v=iTif4koVr7M

благодаря ти!