ДВЕТЕ ИВИ - Златин Тодоров

Как да повярваш, че близначки ще бъдат кръстени еднакво!
С едно и също име - Ива.
Те - абсолютните близначки!
Близначки и по образ, и по име.
Еднакви в тяло и в очи,
еднакви в кожа и в коса,
еднакви в ръст и в стойка,
едни и същи във всичко видимо.

Живееха отсреща в къщата с пингвинчето от мрамор.
Наричахме я Антарктида.
И кой ли от момчетата не обикаляше желаните й ледове.
защото всяка Ива, двете Иви си бяха истинска студена красота...

Бях влюбен в Ива, но в коя?
И в двете Иви!
Преследвах вечер Ива, но коя?
И двете Иви!
Подсвирквах аз след Ива, но след коя?
След двете!

А те се смееха, защото някой беше казал,
че смехът е винаги двусмислен.
Разказваха как първата замества втората на среща,
без гаджето да се усети,
как по-начетената изкарва високите оценки и на двете,
как се вървят една след друга в ролите на Ива
и никой от града не вижда разликите...

Във любовта към двете Иви детството ми мина.
И днес когато се завръщам в родния си град,
отивам до оградата на Антарктида,
от човчицата на пингвина отново блика струйка,
напомня чуруликане на спомен,
във който Ивите са две,
но любовта една
и името едно-единствено.