Благодаря за този стих!
Нека Бог ни помага да изнесем "страшно(то) и сладко бреме" и на днешния ден!

"с човешка участ да си наказан" - страшно и славно, наистина!!!!

"...Тетрадката се открехва като врата —

остава й само да прекрачи!

Нещо в нея се срутва,

сякаш сняг от стреха,

падат с дрънчене балеринките от шкафа,

пада халката от пръста й —

става просторно,

и ветровито,

и кръстопътно!

Лицето й свети смътно.

Тя се ослушва.

Почти не диша.

Тя

пише...

Не си е доспала.

Изтърва лъжица, разсипва солта.

— Тая пак е хабила нощес електриката! —

казва с ленива злоба мъжът.

Момчетата хихикат.

...А косата й още е пълна със вятър,

а кожата й още мирише на свобода!.."

Понякога си мисля, че не себе си е описвала, а мен!
Поздрави, Гот!
:))))))))

теб, а всички които се разпознаят! това е силата на големия автор - асоцираш се с образите му....