ДЕСЕТГОДИШНАТА ЕВА - Ендре Ади

Женствено очите й синеят,
устничките й са влажни пъпки;
аз ще я целуна и от нея
омагьосан, плах ще се отдръпна.

Ева чака другиго. Когато
и трева на гроба ми порасне,
грабната от нечии обятия,
тя ще се целува дълго, страстно.

В нейните черти лежи погребан
образа на моята съпруга -
мъката ми в благост и потребност
ще се въплоти, ала за друго.

Малката й гръд трепти и чака
някого, че да го заобича,
но кълна се аз, че този някой -
не на друг, на мене ще прилича.

прев. Нино Николов