Пишат любовни песни

Пишат любовни песни старите поетеси,

с някаква странна нежност викат далечния миг.

Няма следи на прага. Няма над тъмни завеси

нито усмивка прощална, нито безпаметен вик.

Между писма пожълтели, четени в час на раздяла,

сгъвана и протрита, толкова обич лежи...

Само понякога, светнал в тъмния гланц на рояла,

със пеперудена плавност валс на Шопен кръжи.

Спомня за луди нощи, ласки и изневери.

Дим на камини, свещи с морава светлина.

Метната рязко на стола, свилена рокля трепери

и дъх до дъха потръпва подобно гръб на сърна...

Затуй те пишат песни, вгледани нейде далеко

с такъв неистов порив – и нежен, и жесток.

Нощният град ги зазижда – ъгъл, фенер, аптека –

както във оня кратък, трагичен стих на Блок.

Но те разбутват стените, за да спасят поета.

И всяка от тях прилича на стара, тъжна жена,

която е изтървала своята златна монета

между треви огромни, в бездънна пукнатина.

Техните бръчки потъват в строгото огледало,

с бавни талази люлеят ехото на песента.

А любовта им маха с кърпичка избеляла

нейде отвън сълзата, капнала над света.