ЕМИЛ ДИМИТРОВ - 20 години с песните на Емил (Балкантон, 1980)



Моя страна

Колко нощи аз не спах,
колко друми извървях -
да се върна.
Колко песни аз изпях,
колко мъка изживях -
да се върна.
В мойта хубава страна
майка, татко и жена
да прегърна.
Там под родното небе
чака моето дете
да се върна.

Моя страна, моя България
Моя любов, моя България
Моя тъга, моя България
При теб ме връща вечно любовта.

Даже нейде по света
неизвестен да умра
ще се върна.
В мойта хубава страна
и тревата и пръстта
да прегърна.
Нека стана стръкче цвят
нека вятъра познат
ме прегърне.
Нека родните поля
да ме срещнат с песента
щом се върна.

Моя страна, моя България
Моя любов, моя България
Моя тъга, моя България
При теб ме връща вечно любовта.

Моя страна, моя България,
моя прекрасна страна,
ще се върна.



Писмо до мама

Припев:
Каква невеста си била ти, мамо, мила мамо,
как светнал, светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана, мила мамо,
за твойто първо сватбено хоро.

Какви коси, едничка ли девойка,
въздишала на моминският праг,
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг,
а те преливали се буйно или плахо.
Години, мамо, има от тогаз
и три деца с косите ти играха,
с тях играх в люлката и аз.

Припев:..(х2)

В такива дни, аз плахото селяче,
поисках за гимназия пари,
а ти над нашата бедност да поплачеш,
зад кладенеца привечер се скри.
На заранта прегърбена и жалка
с отрязани коси, с подпухнали очи,
прегърна ме и каза: "Препечелих малко,
вземи, вземи парите, сине, и учи!".

Припев:..(х2)

Сега са други врема и друг просторът,
пораснах, учих, ето ме сега!
Здрависват ме с любов добрите хора
и ненавижда, мрази ме врагът.
Едва ли,ала ще успея, мамо,
как няма да успее твоя син,
пред който, като неплатен, огромен данък,
лежат продадените, майчини коси.

Припев:..(х2)

О, мила мамо! О, мамо, мила мамо! О, мила, мила мамо!



Нашият сигнал

Ние се запознахме през лятото,
тя имаше големи очи и аз се влюбих.
Подарих и една малка тайна -
една песничка, която бях съчинил.
Тя стана наш сигнал
и ние винаги се срещахме и изпращахме със него.
Но лятото си отиде бързо, дойде септември
и аз заминах войник.

Ля-ля-ля-ля...

Аз чакам, чакам вече час и свиря тоз сигнал,
от песничка, която бях ти пял.
Ти може би не си у вас, не знаеш че съм тук,
а може би си някъде със друг.

Аз свърших вече моя дълг - войнишкия живот
и дълго пазих снимката ти, скрита в моя джоб.
А може би забравила си нашия сигнал
от песничка, която бях ти пял.

Ля-ля-ля-ля...

Във този миг зад ъгъла сигнала наш дочух -
затичах се и теб видях, но беше с друг.
Войника, твоя стар другар забравила си ти,
забравила си нашите мечти.

На друг ти подарила си любимия сигнал
от мойта малка песничка, която бях ти пял.

Ля-ля-ля-ля...



Ако си дал

Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън.
Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.

Припев: Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.

Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия,
но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш

Дали е трябвало /х3
изобщо да се раждаш

Припев:Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понакога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.