Тя пристъпва.
Плавно.
Гальовно.
Под прикритието на
улични светлосенки
и невидими улични музиканти.
         Покрита с облаци неутралност.
Виждам я -
бяла.
Ослепително бяла.
Продължително плавна.
Продължително гальовна.
Непрестанна.
         Спира се.
         Влиза в сладкарницата
         и си купува мляко с ориз.
Вкусва.
         Това е нейният личен time out.
         Бих отсякъл: ПИН код.
Вкусвам.
Виждам я -
         млечна,
         кротка,
         лекоатлетична,
         многосрична.
Достатъчно
я виждам.
         Разводнявам се.
По кожата ми вече никнат
оризови полета...