C патетичния лозунг “Предай звезда нататък” БСП ще спасява Чинията на Бузлуджа. Веднага щом държавата й я подари. А тя най-вероятно ще го направи, след като лидерът на младите от БСП Явор Гечев реши, че може да удари без санкция по мъжеството на премиера: “Разчитам на мъжеството на Бойко Борисов да удържи на думата си и да ни върне паметника. Паметникът ще продължи да съществува и аз искам да видя докъде ще стигне мъжествеността на премиера Бойко Борисов, който обеща, че ще ни го върне.”

Докаточакаме развитието на казуса със собствеността на Чинията, да потърсим отговори на няколко съществени въпроса. Първият от тях е дали наистина Дом паметникът на Бузлуджа е “интелектуална собственост на БСП”, както го определиха социалистите на нарочната си пресконференция, в която обявиха, че са пратили писмо до областния управител на Стара Загора.

Не стана ясно какво точно разбират под “интелектуална собственост”, но очевидно се акцентира върху изобретеното и направеното от партията на комунистите Тогава във въпросната “интелектуална собственост” на БКП и на правоприемницата й днес БСП би трябвало да се включат например някогашните лагери в Белене и Скравена. Или например делата на ДС (дошла на бял свят, за да пази завоюваното с кръв, както обичаха да казват допреди немного години днешните социалисти)... Броят ли се за “интелектуална собственост” хилядите почернени човешки съдби и животи, скрити зад уж всенародното въодушевление от строителството на "новия живот"? Всичко това и още много други неоспорими исторически факти част ли са от интелектуалната собственост на БСП?

Когато Явор Гечев обясни, че се гордее с историята на своята партия, която “от 1944 г. досега никога не е била против, а винаги за”, вероятно е разчитал на младостта си, с която невинно да оправдае и незнанието си.

А това незнание със сигурност включва и въпроса защо техният партиен дом паметник беше докаран до пълна разруха. Не беше ли това част от изначалната стратегия в началото на 90-те години - всичко да се руши и разграбва. Не само Чинията, всичко, което беше направено в държавата, да се подложи на абсолютно закономерен грабеж. За да се убеди с очите си населението, че онази демокрация, към която тогава се беше запътило, по-скоро няма да му донесе нищо добро. И то, въпросното население, да се държи със зъби и нокти за стария режим.

Тук следва и едно важно уточнение - че направеното в държавата беше с труда и парите на 8 милиона българи, а не благодарение на Тодор Живков, както ни убеждава една негова наследница - че бил ни построил три Българии.

Три или пет Българии, няма да спорим, но ги построи не Тодор Живков, нито неговата комунистическа партия.

Построиха я българите, които получаваха мизерни заплати срещу почти безплатния си труд. А и даваха отделно като бонус напълно безплатно труда си - уж като доброволен, било в бригадирско движение (да припомним, че без бележка за участие там нямаше записване в университета, нямаше заверки, нямаше продължение на училището в езикови или математически гимназии), било в Строителни войски - все цинични форми на "доброволност".

Като стигнахме до горното лицемерие, за което някои смятат, че вече никой не си спомня, да отидем към още едно Голямо лицемерие. Че Чинията, замислена впрочем по архитектурна документация като “зала жертвеник”, била построена с доброволни дарения.

Какво дарение е задължителната марка от 5 лева, с които тогава всеки работник, ученик и студент бяха длъжни да се отчетат. Онези тогавашни 14 186 000 лева (през 1981 г., когато е открит паметникът), както и оценката за 46 милиона долара от 1989 г., са все пари на българите.

Не само на комунистическата партия, нито от членския внос на партийните й членове. Да добавим труда на хилядите бригадири, които работеха там абсолютно безплатно заедно със Строителни войски.

Затова нека младата Елена от Хисар, която написа писмо до БСП, че ще участва в кампанията за набиране на средства за Бузлуджа, да прочете спомени на живите от форумите.

Тя може и да вярва на твърдения като това: “Този паметник е правен с доброволните дарения и труд от целия народ. Никой никого не е карал насила, а всички се натискаха да си купят марки, картички или да дадат доброволен труд." Това е споделил един форумец, сигурен, че като напише тази неистина, мнозина ще й повярват. Ето и друг негов съмишленик: “Много ги е страх всички противници на социализма, че БСП може да възкреси символа на едно общество, който е като трън в очите на всички идеолози на днешния разбойнически капитализъм в България.”

Само че хората помнят и друго като този пенсионер, работил в БГА “Балкан”: “Този паметник бе направен с насилствено удържане по 5 лева - една тогавашна надница, на всички в държавата от единствения работодател - комунистическата държава!

Когато аз открих липсващите 5 лв. в заплатата ми, попитах касиерката и тя ми посочи една хартийка “марка” под парите ми за “дарение” за поредния фетиш на комунистите. Върнах марката и си поисках парите, на което тя отказа - така са й наредили от горе. Това беше “доброволното даряване” за комунистическата “летяща чиния" на Бузлуджа!”. Ей такива спомени имат хората.

Няма смислен отговор и защо досега цели 22 години социалистите не се сетиха за рушащата се Чиния на Бузлуджа. Не вярвам, че е от свян, както се опитват да твърдят.

Сякаш вторачени да опазят Паметника на Съветската армия в центъра на София, те забравиха за дома паметник, който трябваше да е храм за партията им.

Сега обаче им трябва и защото неговото възстановяване би дало чудесен повод да стегнат редиците си преди изборите. Не само тази есен, но и за парламентарните след 2 години. Само че никак не ми се ще отново да ни пълнят главите с доброволни дарения и есемеси или с кампании от типа “Предай звезда нататък” (плосковата компилация по заглавието на един американски филм “Предай нататък”).

Хайде, щом ще вдигат Чинията от руините, да видим личните дарения на най-личните в партията. Включително и на милионерите с партийна книжка. Включително и на избралите чужбината за по-сигурен свой дом, където забелиха парите си и пренесоха социалистическите си мечти, реализирани еднолично.

Идват трудни избори за БСП, призна лидерът им на Бузлуджа преди дни.

Да, все по-трудно ще става на точно тази партия да убеждава привържениците си колко е социална, когато между тях и част от партийния елит зее космическа пропаст. Затова един материален фетиш като този на Бузлуджа (абсурден откъдето и да погледнеш тази високомерна метафора горе на планинския връх) може да се превърне в ново знаме за червените редици. Когато има криза за лидери и съвременни работещи послания, един фетиш може да ги замести. Като носталгия по социализма, която някой ден може да го върне. Не на бял кон, а върху Чинията на върха.