Жар в душата!... Край вратата

   трижд поминах.

Цветано агне любаво,

трижд поминах - не те зърнах,

Цветано либе хубаво.

Сред селото на хорото

   те подирих,

Цветано моме хвалена,

ах и там те не намерих,

Цветано вишно алена.

По седенки, по преденки

   се залутах,

Цветано росна китчице,

все напразно - нямаше те,

Цветано пойна птичице.

И замаен, и отчаен,

   де ли още,

Цветано душо младичка,

още де ли се не скитах,

Цветано захар сладичка!

Че в сърцето - зло проклето! -

   нещо шава,

Цветано, Цвето любава,

шава, шепне страшни думи,

Цветанке моя хубава!...