ПЕСЕН НА ШИШЕ ДОМАШНО ВИНО

Когато хлябът ми изсъхне, а виното ми вампиряса
и фъфлят във съня ми влъхви, че пия сам на пуста маса,
когато хлъзгавото време започва да ми се изплъзва
и - тежко - пладнето отнеме последната ми глътка въздух,
когато бялата ми риза за сбогом в залеза се вейне,
а моят син гердан нанизва от песните ми ненадейни,
когато сетната ми стомна беззъбо хили се на суша,
тогава кой съм ще си спомня и само себе си ще слушам.
Да пея?... Или да нареждам? Ухото ли си да накълцам?
Живях с едничката надежда, че не живея посред вълци.
Садих. И сякох. Камък къртих. Деца роих. И бръчках крепа.
И пих за живи и за мъртви, додето се превърнах в пепел.
Снова - облъскано вретено - и песен пея - сам и улав.
А после стихвам ужасено
от всичкото, което чувам.

Валя

Предпоследният стих да се чете "Снова - облъскано вретено - и песен пея - сам и улав."
Чу

Благодаря за стиховете, господин Станков! Както и за корекцията на моята неволна грешка.

Намерих си аз и за мен в твоето блогче:) Тъкмо щях да те критикувам, че си забравил тези, като мен:) Ама акъла ми се взима от любимата ти музика :)- хич не мога :)

Чудесно е, че и други блогъри разпространяват стиховете на Валери!

Женя, поезия има при мен всеки вторник, откакто съществува блогът ми.

Анджи, как иначе! Не мога да си затворя очите за стойностните неща...