УВОД от Васил Гюров
Музиката е като живо същество - когато я обичаш, тя ти отвръща със същото.
Благодаря за гласуваното ми доверие да пиша за най-великите парчета! Не знам как ще започна, но със сигурност ще свърша!
Да говорим за музика е малко рисковано - нещо като да танцуваш на архитектура. Изразните средства не стигат на фона на тези, с които музиката разполага. Когато става дума за класации, поемаме още по-голям риск. Но аз съм готов на тази авантюра единствено заради любовта си към музиката. За мен тя е живо същество и когато я обичаш, тя ти отвръща със същото. Идва при теб в най-голямата си красота. Чувството е неописуемо независимо дали слушаш нещо, което е измислено преди сто години, преди пет или в момента го създаваш ти.
Тук искам да споделя една своя теория: ние не измисляме музиката - тя сама идва при нас! Авторите на най-великите песни се явяват нещо като проводници или посредници между музиката и нашия свят. В този смисъл музиката си избира кога или чрез кого да се появи на дадено място. Тя си седи някъде там горе. Въпросът е доколко поддържаме отворени каналите за нейното слизане тук при нас. За голяма наша радост светът е пълен с такива проводници, нищо че в последно време леко са се покрили. Те са в музиката и тя е в тях.
В своя увод Джей-Зи прави сравнение с баскетбола. Ще се закача за тази тема и ще дам друг пример. Бяхме в осми клас в Софийската математическа гимназия с моя приятел Владо. В двора на училището двама единадесетокласници играеха баскетбол. За да им е по-разнообразно, решиха да вземат по един от нас и ни "поканиха" с едно: "Я елате бе!" Ние бяхме много горди от факта, че играем с най-големите - тичахме, пласирахме се гениално, пазехме се един друг... Изобщо - давахме всичко от себе си. Но... напразно. Никой не ни забелязваше. Онези двамата продължаваха играта помежду си. Все едно че сме невидими. Нас ни нямаше в играта.
Давам този пример, за да подчертая колко важно е да си в музиката. Не да паднеш в оркестъра, а да станеш част от самата нея. Не да тичаш наоколо, да се пласираш, да подскачаш, а тя дя не ти обръща внимание и да не ти подава нищо.
Тя трябва да е в теб. Това може да се случи, само когато тя ти повярва... Музиката не си избира героите според това как се обличат, нито как се усмихват... Тя не се интересува дали тези герои са удобни на правителствата и колко ги дават по телевизията... Още по-малко дали участват в класации, нежели на Евровизия... Напротив, всички тези неща са следствие от нейната сила. Тази класация е пълна с такива герои. Друг е въпросът кога за последно си ги чул по радиото.
Затова - класациите са си класации. Наслаждавай им се или не, но не ги вземай много навътре, независимо дали правиш или слушаш музика, независимо дали тази музика е вътре или извън класациите. По-важно е какво ти носи тя. Ако една песен може поне веднъж да те разплаче, това е велико и не може да се сравни с никакви първи и втори места...
Приятно четене!
От списание Rolling Stone
Rolling Stone: 500-те най-велики песни н...
Rolling Stone: 500-те най-велики песни н...
2. SPAROTOK - ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО!
3. Един млад и талантлив автор. Подкрепете го!
4. По-добрият кандидат за кмет на София.
5. Ние го подкрепяме...
6. грешен репорт, който те кара да мислиш
7. На ianchefff блога
8. Турбо, но не Боби Турбото, а наистина Турбо!
9. Е това е валсодар!
10. Чаровната дама със сапунените мехурчета
11. Войната на таралежите-sowhat
12. Соцпропаганда #1
13. Соцпропаганда #2
14. На Дани моторите
15. RADIOHEAD
16. U2
17. DEPECHE MODE
18. MASSIVE ATTACK
19. FAITH NO MORE
20. QUEENS OF THE STONE AGE
21. PLACEBO
22. RED HOT CHILI PEPPERS
23. KORN
24. THE WHITE STRIPES
25. BLUR
26. ROBBIE WILLIAMS
27. DREAM THEATER
28. SYSTEM OF A DOWN
29. PEARL JAM
30. Тук са всички останали любимци поради липса на място в блогрола