УВОД от Джей Зи



Великата песен не се опитва да е нещо, тя просто е.

  Щом чуеш една велика песен, можеш да си спомниш мястото, където си бил първия път, когато си я чул, звуците, миризмите. Тя грабва емоцията на мига и я пази години наред. Тя е извън времето. Една велика песен има всички ключови елементи - мелодия; емоция; силно послание, което става част от лексикона; велика продукция. Помислете само за "Bohemian Rhapsody" на Queen: различни мелодии, опера, ритъмендблус, рок - парчето изследва всички тезе жанрове по автентичен начин, който звучи естествено.
  Когато пиша песен, когато знам, че се получава, усещането е еуфорично. Предполагам един баскетболист изпитва нещо подобно, когато започне да вкарва топката във коша при всеки опит. Щом започнеш, изпитваш онова магическо чувство, което иначе го няма. Тези парчета са готови за пет минути; ако работя повече от, да речем, 20 минути, вероятно просто не се получава.
  Когато пробивах, се опитвах да разказвам истории. Не мислех за мелодиите. След това започнах да обвързвам разказите с всичко, което научавах от всички велики албуми: великите автори като Бейбифейс и Лайънъл Ричи; техниката и синкопацията на Раким; цялостната опаковка на Дре в Chronic; Куинси Джоунс, най-великият продуцент на всички времена; Рик Рубин, който не изостава благодарение на всички тези скокове между жанровете.
  Процесът на писането е загубил част от магията си заради технологията. Много често се случва хората, които работят по една песен, да не са в една и съща стая. Представи си Майкъл Джексън и Куинси Джоунс да не бяха в една и съща стая! Албумите щяха да са съвсем различни. Случвало ми се е да променя някоя дума заради нещо, което някой е казал в студиото, и това да е променило цялата песен. Много важно е да има други хора при теб в стаяна и да ти казват: "Не, тази част е готина, сложи я там."
  Доста често се опитвам да не преча на една велика песен. Трудно ми е да оставя една песен на мира в естествения й вид. Искам да е възможно най-масова, но когато започнеш да насилваш нещата прекалено, усещаш че нещо не е наред. Ако можеш да чуеш какво се опитва да направи авторът, това е все едно да гледаш как танцьор си брои стъпките. Музиката е емоционална - ако пееш как си влюбен в някого, но всъщност това не е съвсем така, хората ще разберат.
  Някои от най-добрите ми парчета не са сред най-големите. Песен като "Can I Live" е толкова емоционална за мен - беше по-добра от "Hard Knock Life" или "Empire State of Mind", но не бе достатъчно достъпна. Албумът на Майкъл Джексън Off the Wall да не е по-добър от Thriller, но парчетата имат по-добри мелодии.
  Когато една фраза се загнезди в главата ти като мелодия и стане част от всекидневната култура, това е моментът, в който става нещо велико. Когато музиката ти символизира един период в културата и го продължава във всекидневието като "Say It Loud - I"m Black and I"m Proud" или "A Change Is Gonna Come". Или когато нещо като "Bling Bling" става част от речника. Тогава си си свършил работата.


От списание Rolling Stone