ФАНДАНГО - Миг от приказка

Аз отново съм пред теб, пак облян от светлина -
на сцента, за миг поне, имам всичко на света.
Гледам твоите очи - вечно търсят своя принц -
тайно с поглед ме следиш - какво ли търсиш?

Защо не питаш съм аз, на сцената щом падне мрак
ще видиш принца-просяк отстрани.
Нима не знаеш, че това е само миг от приказка,
която ти сама си сътвори.

Много думи разпилях, късах струните със смях,
падах, плаках и летях в твоя приказен свят.
Бавно утихва вечерта - последни акорди, тишина.
Ти оставш пак сама - търсиш своя принц.

Защо не питаш съм аз, на сцената щом падне мрак
ще видиш принца-просяк отстрани.
Нима не знаеш, че това е само миг от приказка,
която ти сама си сътвори.

Но всяка приказка си има своя край -
изтривам своя грим и изчезва твоя принц сега.

Защо не питаш съм аз, на сцената щом падне мрак
ще видиш принца-просяк отстрани.
Вече знаеш, че това е само миг от приказка,
която ти сама си сътвори.