БОРБА ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА КНИЖОВНОСТТА И КУЛТУРАТА

През дългите години на робството българите водят не само въоръжена борба с поробителите си, но и тежка битка за съхранение на своите език и народност, вяра и обичаи. В нея решаваща роля изиграват манастирите и килийните училища.      РАЗРУХАТА И ДВОЙНОТО ИГО    Османските завоеватели унищожават не само независимата българска държава. От блестящата цивилизация на Второто българско царство остават само руини. Изпепелени са градове и манастири – средища на книжовността и културата. Представителите на Търновската книжовна школа търсят спасение в чужбина. Запада образованието. Българската патриаршия е ликвидирана, а след превземането на Цариград султанът провъзгласява патриарх Генадий Схоларий за духовен глава на всички православни християни в империята. Лишени от собствена църква, българите падат освен под турско робство и под духовното иго на Цариградската патриаршия. От XVІІІ в. в името на гръцката „мегали идея” – възстановяването на Византия, гръцките духовници с всички сили и средства се опитват да заличат българите като отделен народ.      МАНАСТИРИТЕ    Въпреки непосилните условия българската духовност не угасва. Манастирите продължават да съхраняват стари ръкописи, да поддържат калиграфските традиции и най-важното – да пазят от погиване българския език. В тях богослужението се води на славянски, а в училищата им се учат на четмо и писмо ве само бъдещите монаси, но и деца от цяла България. Още през 1578 г. в училището на манастира „Св. Димитър”, близо до Бяла Паланка, Пиротско, петима калугери учат децата на четене, писане, пеене и българска литургия. Рилският и Хилендарският манастир се превръщат в истински просветни огнища, но български училища има и във Врачанския манастир „Св. Иван Евангелист”, в манастира „Св. Йоаким Осоговски”, в Килифаревския, Черепишкия и Бобошевския манастир, в кратовската обител „Св. Богородица” и обителта „Св. Гаврил Лесновски”, също до Кратово. След отварянето на множество училища от таксидиоти (пътници, събиращи помощи за църква или манастир – б.а.), местни свещеници и даскали, децата отиват в тях, за да продължат образованието си, завършено в родното село или град.  Съсредоточавайки зад стените си книжовния и духовния живот, манастирите изиграват решаваща роля за запазването на българската народност.     РИЛСКИЯТ МАНАСТИР   В началото на XV в. турски разбойници го опустошават. Той запустява, но няколко десетилетия по-късно се възражда от пепелищата. Около 1460 г. братята от с. Граница, Кюстендилско – Йосиф, Давид и Теофан, успяват да го възобновят със собствени следства и с помощта на околното население. През 1469 г. в него са пренесени от Търново мощите на св. Иван Рилски, което става едно от най-значителните събития за времето си. Забогатял и укрепнал, манастирът става могъща опора на българщината и крупен книжовен център. Килийното училище към него е едно от най-реномираните и през XVІІІ в. дава образование в две степени – „проста книга” и „по-високи науки”. Негови възпитаници са едни от най-изявените възрожденци от началото на XІX в., като Неофит Рилски, Аверки Попстоянов, Христаки Павлович и мн. др.

    ЗОГРАФСКИЯТ МАНАСТИР   Манастиръг „Св. Георги Зограф”, намиращ се на п-в Атон, е основан, според преданието, в X век от тримата български монаси от Охрид – Арон, Моисей и Йоан. През Средновековието българският манастир е закрилян и подпомаган от търновските царе, от видни боляри и от хиляди поклонници от цялата българска земя. Сегашните му сгради са строени от средата на XVІІІ в. насам, като окончателното архитектурно оформяне на обителта приключва в 1896 г. Източното манастирско крило с жилищните помещения е възстановено през 1758 г. с помощта на ктитора от Банско – хаджи Вълчо, брат на отец Паисий. През вековете Зографският манастир се утвърждава като един от най-звачителните духовни и образователни центрове на българите. В него работи над своята „История славянобългарска” и Паисий Хилендарски. В манастирската библиотека се съхранява не само черновата на тази българска светиня, но и много ценни старобългарски ръкописи, както и хиляди старопечатни книги. Според някои данни в килийното училище на манастира се изучавали освен другите предмети и иконопис и стенопис. През XV-XІX в. монасите българи доминират и в Хилендарския манастир, смятан традиционно за сръбски. Присъствие на българи има в още няколко големи светогорски манастира, където и днес се пазят хиляди български ръкописи. Оттук българската духовна традиция продължава да оказва своето градивно въздействие в сръбските земи, Влашко, Молдова, Московска Русия.

      Бачковският манастир с голямата съборна църква "Св. Богородица, преименувана през XVII в. на "Св. Троица".  Храмът е построен през 1604 г. на мястото на старата Бакуриянова църква от XІ в. Той е единственият монументален паметник на църковното строителство от епохата, запазен до наши дни. При забраната за църковно строителство храм с такива размери не би могъл да бъде построен в останалата част на страната, но специалното положение на Бачковския манастир като ставропигиален (подчинен на Цариградската патриаршия – б.а.) обяснява защо са издействани разрешителните за построяването му.

    Манастирът „Св.Богородица” при Трескавец, Прилепско – едно от важните книжовни огнища на българите в Македония през XVІІ-XVІІІ в. Разрушен при турското завоевание, той е възстановен през 1430 г. от ктитори, които укрили имената си.

     КИЛИЙНИТЕ УЧИЛИЩА    При черквите по градове и паланки манастирите имат свои метоси, в които освен че живеят, монасите – таксидиоти и изповедници отварят и училища за четмо, писмо и църковно пеене. По техния почин много свещеници също отварят към черквите си училеща, наричани попски или цълковни. Както манастирските, така и те се наричат килийни, защото се помещават в стаи, наречени килии. В тях се обучават по 10-20 ученици. Учителите първоначално са монаси и свещеници, но по-късно и светски лица, което поставя началото на светското училище. През XVІІ-XVІІІ век във Враца учителстват даскалите Рашко, Петре Лозанов и Христофор, в Пирот – даскал Йован, в Трявна – даскал Стоян, в с. Аджар – даскал Недялко, в ловеч – граматик Душко. През 1754 г. в София също има светско училище – в един миней от софийската църква „Св. Параскева” се споменава за „поп Илчо Даскалов син”.  Както манастирското, и килийното училище се помещава в стая, само че в къщата на учителя. В нея няма учебни приспособления, а децата учат на пода, покрит с рогозка или с постелки, които донасят от дома си. Даскалът, който често е и занаятчия, обикновено живее в същата стая и едновременно с преподаването на уроците се занимава и със занаята си. Когато той отсъства, някой член на семейството му наглежда учениците. Те се учат да пишат на изгладена триъгълна или четириъгълна дъсчица, наречена панакида, която се рендосва или измива след всеки урок, за да се напише новият. На нея учителят написва азбеката и учениците се упражняват да я четат. В някои килийни училища се пише на кори на дървета или на щавени кожи вместо на панакиди. За писци служат паче, пуйче или орлово перо. Мастилото се приготвя от бъз и прах от горени шикалки. Червеното мастило, с което се изписват първите букви от някои редове на молитвите, се приготвя от растението „орлов кочан”. Чак до 1835 г. килийните училища са единственият народен институт за четмо, писмо и просвета.     УЧЕБНАТА ПРОГРАМА В КИЛИЙНИТЕ УЧИЛИЩА   В килийните училища всеки ученик се обучавал поотделно, като по-даровитите деца успявали по-бързо да завършат образованието си. Изучавали се четене, писане, смятане, църковно пеене и църковните книги – часослов, псалтир, апостол, светче и требник. Четенето не започвало със звуковете, а с буквите, които се изговаряли по два начина – или с пълното им наименование – аз, буки, веди… или с прибавяне на гласна буква към съгласните – а, бе, ве, ге, де... Обикновено учениците започвали да се учат на писане едва след наизустяването на часослова, наречен още наустница, и затова приключилите рано своето образование можели да четат, но не и да пишат. Всеки, който го научавал наизуст, бел смятан за образован човек. А успелите след часослова да научат наизуст и псалтира, се причислявали към добре образованите. Наизустяването и на апостола се удавало само на малцина. Светчето се изучавало само от онези деца, които се приготвяли за свещеници. Църковният ред се учел по требника, а по пеене учениците се упражнявали в самите църкви. Родителите били истински горди, когато по време на службите децата им четели псалтира и апостола. Смятането се свеждало до събиране и изваждане, но по-вещите учители преподавали и умножение и деление. В училищата към метосите и черквите учениците извършвали и някои църковни работи – биели клепалото, палели кандилата, помагали при извършване на богослужението. В по-висшите манастирски училища вероятно били изучавани и граматика, реторика, диалектика, философия и др. науки.      КНИЖОВНИТЕ СРЕДИЩА    През XV в. постепенно духовният живот се пренася в западните български земи. Важна роля играе все още самостоятелната Охридска архиепископия. След възстановяването му през 60-те години на XV в. Рилският манастир става общонароден книжовен център, с който свързват имената си едни от най-бележитите книжовници на епохата – Владислав Граматик и Димитър Кантакузин. За нуждите на обителта Владислав Граматик преписва житията на българските светци от патриарх Евтимий и сам написва и „Рилската повест” – разказ за пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир. През XV-XVІ в. в обителта работят книжовниците монаси Гаврил, Мардарий и Спиридон, а през XVІІ в. игумен Атанасий. През XVІІІ в. манастирът става средище на дамаскинската книжнина, чиито видни представители са Йосиф Брадати и неговият ученик монах Никифор.  Важно книжовно средище през епохата е и София с околните манастири Драгалевски, Лозенски, Куриловски, Кокалянски, Кремиковски и др. В трада работят попНикола, авторът на житието на св. Георги Нови Софийски, поп Пейо, Матей Граматик, който написва житието на св. Николай Софийски, и ЯковКрайков, отпечатал през XVІ в. във Венеция няколко книжовни книги. Книжовен център става и рударското селище Кратово, където творят дяк Димитър, поп Лазар и поп Йоан. През XVІІ в. важно книжовно огнища става етрополският манастир „Варовитец”. Издигат се Кукленският манастир, където твори граматик Кръстьо, манастирите при Трескавец, Прилепско, „Св. Иван Бигор” в Дебърско, Тетевенската обител и мн. др. През XVІІІ в. като книжовни средища се оформят Враца, Панагюрище, Копривщица, Аджар, Карлово, Калофер, Трявна, Елена, Сопот, Жеравна, Котел, Самоков, Дупница и др.  Так манастирите, килийните училища и будните книжовници стават най-важните фактори за запазването на българския език и писменост, чрез които българите се съхраняват като народ и устояват на робството.     ДАМАСКИНИТЕ   През XVІ- XVІІІ век широко разпространение по българските земи намиран дамаскините – слорници, наречени на името на солунския иподякон Дамаскин Студит, автор на църковния сборник „Съкровище”. Първите му преводи през XVІ век се придържат към оригинала, но през XVІІ и XVІІІ в. сборниците вече съдържат освен слова на Дамаскин Студит и най-разнообразни творби от други гръцки автори и от по-стари български сборници, включително и апокрифи. В някои дамаскини се среща повестта за падането на Цариград през 1453 г., която показва какви чувства изпитват българите към виновниците за това събитие – турците – и подхранва надеждите им за избавление от робството. Написани на народен език, дамаскините излизат от тесните църковни рамки и допринасят много както за религиозната, така и за общата просвета на българите. Най-известният дамаскинар е монахът-таксидиот от Рилския манастир Йосиф Брадати. Той оставя повече от 15 сборника, в които едни от най-важните теми са тези за робството, каето според него е божие наказание, за опазването на вярата и за просветата.      

Запазването на българския език и писменост съхранява българите като народ!
Хубаво е да се припомня това.

Когато написах първия си постинг свързан със съвременното българско училище, си мислех точно за това - за силата, надеждата, желанието да съхраним българската книжовност! И за хората, които са го правили тогава, за тяхната вяра, че ще успеем.... пишейки на плочката от пясък, в схлупеното сумрачно, килийно училище: "ази", "буки", "веди"....

живеем в тъжни времена. Вчера чух, че 30% от завършващите училище имат затруднения с четенето и писането. И на доста родители не им пука....уви!

Пропуснали са да включат и говоренето....:( И ми се струва, че процентът е доста по-голям.... за съжаление!

Не знам....Май в твоя постинг коментирах преди време че ни предстои да ставаме ученици след година. Ако трябва и аз ще уча заедно с него, но няма да оставя детето си полуграмотно!!!!

Това много ми помогна за домашната ми по История и за това блаходаря на тези които са го вкарали в нета :)