"100 години" - Д2

Бях вода на лице
бях лице на водата
бях леда в мислите
бях очи, загледан бях натам.

Припев:
Писък бях, в теб живях
до вчера аз те обичах
твоят дъх нощем бях,
но защо за тебе още питам.
100 години всяка нощ валеше
като бебе ти до мене спеше.
100 години време ни делеше
колко малко ти до мене беше.

Нося се като река
търся пак златен пясък
колко много иска тя
какво да дам да продължа натам.

Припев:

100 години всяка нощ валеше
като бебе ти до мене спеше.
100 години време ни делеше
колко малко ти до мене беше.