5
Към края на седмицата задуха топъл и сух вятър. Той сякаш идваше направо от пустинята, далеч от юг, носеше се ниско над земята и не водеше по небето нито едно облаче. Дълги ивици прах сочеха скритото между дърветата шосе и се разпръскваха на облаци из околността. Лазурът на небето потъмня и в сухата обилна светлина се промъкна нещо болезнено и неспокойно. Повехналата растителност придоби сивозелен, прашен цвят, оределите листа на дърветата трептяха непрекъснато под напора на горещата вълна, която се носеше със свисък край колибата, а по трема се гонеха и шумяха обрулени от ореха листа.
Елисавета се чувстваше като болна. Измъчваше я главоболие, необикновена нервност изпълваше цялото й същество. Вечер луната я вълнуваше, нескончаемото движение на горещия въздух я потискаше и замайваше.
Сега лежеше в полутъмната колиба и се опитваше да чете. Ординарецът пак беше за вода и тя бе сама. Четеше разсеяно "Пътуването на Гъливер", раздразнена от плачевното скърцане на единия от капаците, чиято лека сянка минаваше по белите страници на книгата.
Изведнъж й се счуха стъпки, като че някой ходеше край колибата. Тя се повдигна от леглото и се вслуша. През шума на вятъра слухът й различи бавни, неуверени стъпки на човек, който обикаляше навън. . . Тя отхвърли одеялото, спусна босите си крака в пантофите и седна в леглото.
Върху светлия, рязко изрязан фон зад отворената врата се мярна сянка и миг след това там се показа пленникът. Кимна й с глава и нещо проговори. . . Тя усети в гърдите си лека болка. Ръката й се повдигна и прихвана широко отворената яка на тънката блуза. Гледаше го вцепенена, изненадана от внезапното му появяване. Необаквано той се отдръпна от вратата и там не се виждаше вече сивозеленикавата униформа, нито мургавото му лице.
Тя остана на мястото си с широко отворени зеници, като дишаше трудно и все още държеше яката на блузата си. Мина й през ума, че е видяла призрак, и цялото й същество се напрегна да чуе стъпките му вън. После, без да откъсва погледа си от вратата, облече пеньора и бързо се озова в трема, изплашена, че не ще го намери. Но той седеше на пейката и я чакаше. Щом я видя, трепна и се изправи да я посрещне.
Тя тръгна към него, топлият вятър се блъсна в тялото й, обля я като гореща, сладостно-замайваща вълна и отведнъж с необикновена острота съзнанието й бе пронизано от мисълта, че е сама с тоя непознат мъж в изпълненото с движение и шум пространство. Стори й се, че върви към него насън и че няма воля да се владее. Тя каза нещо несвързано, смутено се усмихна и неочаквано му подаде своята малка бяла ръка. Той я взе, наведе се и я целуна. Елисавета видя черната му къдрава коса да се доближава до гърдите й.
- Помислих, че сте. . . забравили - каза тя, като изпусна местоимението "ме" в последния момент, когато то беше в устата й.
- Исках да дойда, но не можеше - отговори той, бъркайки ударенията и удължавайки гласните.
- Ние ви чакахме. . . с жената на учителя край пътя, да ви видим. Вие не се ли прибирате с другите пленници?
- Не, аз работя в лагера - каза той неохотно и тъмните му вежди леко се намръщиха.
Настъпи мълчание. Те стояха изправени един срещу друг. Топлият вятър се блъскаше в тях, като прилепяше нейния пеньоар към тялото й и разтваряше краищата на дрехата, тъй че откриваше облите й колена. Гъста червенина заливаше лицето й и тя избягваше погледа му. Отбруленото от зарзалата клонче падна на косата й.
Той я гледаше със светнали очи и тя чувствуваше погледа му как я обхваща и замайва, както я замайваше и раздвиженото от вятъра пространство. Нейният смут растеше и ней се струваше, че изгаря от срам. Мисълта, че е сама с непознат мъж, отново я прониза и в същия миг волята й се върна.
- Почакайте - каза тя и почти изтича в колибата.
"Какво правя аз, боже мой? - извика в себе си тя. - Какво става с мене днес, луда ли съм? Да му дам бутушите и да се маха."
Нейната гордост й помогна да се опомни. Измъкна сърдито ботушите изпод масичката и като придаде на лицето си спокоен и малко строг израз, излезе навън.
- Тези ботуши са за нас - каза тя сухо.
Той я погледна изненадан и тя не можеше да каже от какво бе изненадан той - дали от нейния сух и спокоен глас, от промяната в израза на лицето й, или от ботушите, които му подаде.
Той ги взе, наведе очи и погледът му падна върху неговите жълти половинки. Едва сега Елисавета забеляза, че е облечен в друга, здрава куртка и с износен брич, а над пробитите обувки караката му бяха грижливо увити със зеленикави навивки. Изглеждаше по-строен, по-висок и дрехите му стояха добре, макар че имаше вид на човек, излязъл от битпазарски магазин.
- Благодаря, много ви благодаря - каза той.
- Надявам се, че ще ви станат - рече тя. - Те се на мъжа ми, но не му трябват.
- Къде е вашият мъж? - попита той.
- В града. . . той е чиновник.
Пленникът я погледна насмешливо и тя остана с убеждението, че схвана лъжата й.
- Вие защо сте сама? Нямате ли деца?
- Не - каза тя, - нямам деца.
Той размахваше леко ботушите в ръката си и внимателно я гледаше с големите си очи. Изведнъж каза:
- Зная вашия мъж, аз го познавам. Той е комендантът на града.
- Кой ви каза това?
- Научих. Питах в лагера войниците. . . Вие сте негова жена, защо криете?
Тя помълча смутено, преди да отговори:
- Защото той е много строг с пленниците. . .
- Но вие сте толкова добра.
- Трябва да бъдете много внимателен, когато идвате тук - забеляза тя. - Не съм всякога сама.
- Зная. Имате ординарец и слугиня.
- Откъде знаете?
- Шпионирах.
Тя се разсмя развеселена. Той я гледаше сериозно като сърдито момче.
- Аз идвах на другия ден, след като ме хванахте в лозето, но вие не бяхте сама. Тогава видях ординареца. Той седеше на пейката и подостряше един кол.
- Излагате се на голяма опасност - рече тя, вече успокоена от разговора.- Искате ли да похапнете?
- Ако ми предложите, няма да откажа.
Тя се върна в колибата с щастливо изражение, освободена от своята несигурност и смут, отряза парче хляб, взе буца сирене и ги уви в един вестник. Наближаваше времето ординарецът да си дойде и трябваше да предупреди пленника да си отиде.
"Мило момче" - каза си тя, когато тръгна навън, понеже си спомни неговия укоряващ поглед, с който я гледаше преди малко.
Даде му пакета и го предупреди, че ординарецът може да се върне всеки момент. Той се сбогува и бързо тръгна по пътечката край лозето.
Елисавета го изпрати с поглед до зида. Оттам той махна с ръка за сбогом. И тя му отговори със същия жест. Той се прехвърли през оградата и изчезна и тя изведнъж почувствува своята самотност. Влезе в колибата, легна по очи върху огромното легло и така замря. В главата й нямаше никакви мисли, нещо потискаше душата й, като да беше изпълнило цялото й тяло, и тя усещаше необикновено странно и силно членовете си. Под спуснатите й клетки стоеше образът на пленника и я гледаше настойчиво с тъмния си поглед, който я вълнуваше.
"Може би не ще дойде повече - помисли си тя и тая мисъл извади ума й от това вцепенено състояние. Тя я изплаши и същевременно я успокои. Пленникът беше узнал чия жена е. Нима щеше да има смелост пак да я посети? - По-добре, по-добре - повтаряше в себе си тя. - Днес аз съм луда. То се държи на времето. . . на тоя горещ вятър. . ."
Но тя знаеше, че той пак щеше да дойде, и това я изпълваше с радостна тревога.
Стреснаха я тежките стъпки на коня. Тя стана от леглото. На прага беше застанал ординарецът.
- Какво има? - попита тя сърдито.
- Ако искате прясна вода, да ви налея.
През ума й мина, че е срещнал пленника с ботушите. Войникът я гледаше подозрително и както й се стори, малко презрително. Сухото му лице се махна от рамката на вратата и тя го чу да гълчи стария кон, послушно застанал пред колибата с пълните саки на гърба си.
"И да е видял, не ще посмее да каже на Михаил" - каза си тя и реши да навести жената на учителя, защото не й се искаше да гледа тоя мълчалив и мрачен човек, който знаеше една нейна тайна. . .
2. SPAROTOK - ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО!
3. Един млад и талантлив автор. Подкрепете го!
4. По-добрият кандидат за кмет на София.
5. Ние го подкрепяме...
6. грешен репорт, който те кара да мислиш
7. На ianchefff блога
8. Турбо, но не Боби Турбото, а наистина Турбо!
9. Е това е валсодар!
10. Чаровната дама със сапунените мехурчета
11. Войната на таралежите-sowhat
12. Соцпропаганда #1
13. Соцпропаганда #2
14. На Дани моторите
15. RADIOHEAD
16. U2
17. DEPECHE MODE
18. MASSIVE ATTACK
19. FAITH NO MORE
20. QUEENS OF THE STONE AGE
21. PLACEBO
22. RED HOT CHILI PEPPERS
23. KORN
24. THE WHITE STRIPES
25. BLUR
26. ROBBIE WILLIAMS
27. DREAM THEATER
28. SYSTEM OF A DOWN
29. PEARL JAM
30. Тук са всички останали любимци поради липса на място в блогрола