ЕЛЕНО МОМЕ - народна песен

- Елено моме, Елено,
не гази сено зелено.
Сено косяха джамбази,
и на елена думаха.
- Елено моме, Елено,
не гази сено зелено.
Еленината майчица
на Елена думаше.
- Елено моме, Елено,
не гази сено зелено.
Еленините очици
черни са черешови.
Еленините очици
светят като звездици.
Еленините веждици
вити са те гайтани.
Еленината снагица
тенка е тя тополка,
стройна е тя черешка.
Аз когато я зърнах,
око ми в нея остана,
сърцето ми заби лудо.
Аз на Елена говоря,
аз на Елена продумвам:
- Ела при мене, Елено,
не гази сено зелено!


ЕЛЕНА - Светлозар Игов

Ти нито се качи на здравопалубните кораби,
нито достигна крепостта на Троя.
Федър, 243

Какво си ти - сияещ ейдос, призрак лек,
жена с неземна (или земна) красота?
Какво си ти,
какво си ти,
Елена?

Години
четях на Платон мъдрите слова.
И отминавах все един пасаж (във "Федър"),
не толкова неясен (у Платон загадките са много),
а ненужен, мислех си.

Отде изпаднал бе тук тоз откъс -
за Стезихор, поетът ослепен
от боговете, сетне
отново надарен да бъде зрящ,
защото не останал в неведение,
както останал Омир.
защо така нелепо втъкнат е, че даже
не го съзираме, тъй както
най-често с очевидностите бива.

Не фармаконът, тайната е тук.
Ала за очищението Платон ли говори?
За богохулството към Ерос? Или за
Любовта на свободния човек?

Ще трябва дълго да вървиш подир Елените -
и Омировата, и другата - на Еврипид.
(Във тълкуванието митът се разпада. Хермес
снове тук не случайно.)
Защо у Шекспир има две Елени?
Едната - скрита повече в Кресида,
отколкото във свойто име.
А другата - тъй добродетелна, че даже
не е за вярване.
Какво ли Гьоте иска да ни каже,
намесвайки Евфорион?
Толстой - старикът див, презиращ
илюзията за това,
че красотата е добро - и той
си има своята Елена - символ
на красотата като празноглаво дело.
Ще я открием и в Йокнапатофа.
Сеферис в призрака пък ще се влюби
с призрачна
атическа горчивина.

Пребродил дълъг път се връщаш пак при Платон.
И не защото той, мъдрецът, е разбрал
Елените що значат.
А защото
във красотата е съзлял
загадката на всичко, за което
Сократ и Федър разговарят под небето
на Атина,
край бистрата река
и под платановата сянка, по която
Камю измерва своето midi.

Елена е в изгнание.
И продължава Троянската война.