"Младостта си отива" - Михаил Белчев

Младостта си отива и е ясно това
не от белите жички по мойта глава,
не от ситната мрежа край мойте очи,
младостта си отива - туй по всичко личи.
Всеки осем цигари съкращават със час
отредената възраст на всеки от нас,
ако пазя диета и спортувам през ден
ще се чувствам, разбира се,
сто на сто подмладен.

Младостта си отива, ала не от това,
и каква съпротива да окажем, каква?
Младостта си отива, Боже мой, не върви
да нагазя отново посред морски треви,
да разтворя пак шепи и да видя във тях
как искри сред водата златен лунния прах.
Младостта си отива, преметнала сак,
в стари джинси обута до крайпътния знак.
С ръка неизменно в безпаричния джоб, хей, хей
младостта си отива на един автостоп, хей, хей
Младостта си отива - ето хлопва врата,
пред разумния довод за всички неща,
за всички неща, за всички неща.

Младостта си отива, ах как помня това,
уволнена си тръгва, но с горда глава,
с уста си подсвирква, не поглежда назад,
не и пука от нищо пред смълчания свят.

Младостта си отива, пие чаша коняк
незаконно щастлива край бургаския бряг,
изпотена от ласки, цяла в пясък и сол
младостта си отива с песничка в си-бемол.

Младостта си отива и дори без тъга,
няма даже емоции - накъде, докога?
Може би до тогава, докогато умрем
Младостта си отива не съвсем, не съвсем.

Младостта си отива и дори без тъга,
няма даже емоции - накъде, докога?
Може би до тогава, докогато умрем
Младостта си отива не съвсем, не съвсем...

Отива ли си?

Тъжна равносметка, но - това е живота!

не съвсем, не съвсем...

Искам да съм млада, ама не става....

горе главата....

Михаил Белчев също ! Благодаря , че го пусна !
С ръка неизменно в безпаричния джоб,
младостта си отива на един автостоп,

Младостта си отива, ах как помня това,
уволнена си тръгва, но с горда глава,
с уста си подсвирква, не поглежда назад,
не и пука от нищо пред смълчания свят.

пак казвам....не съвсем, не съвсем...:)))

ама все пак годинките тежат! Опитвам се да живея така:


Кой ви излъга, че искам много от живота?
Не искам много.
Просто искам всичко!
И то сега.
Без никакво отлагане.
Не мога вече нито миг да чакам.
Не зная колко време ми остава,
С нозе да тъпча по земята, грешната –
За туй аз всичко искам да опитам,
Дори и с риск
Да ида горе
ГРЕШНИЦА.


Това е стих на една наша съблогерка - mamas

насистина много добре го е казала...Благодаря ти, Кроти!