- Ох, Димитро ле, русокосо момиче,
иди речи на мама си, Димитро,
да не ражда друго чедо като теб,
да не губи друг сиромах като мен.
Ох, изгори ма, изсуши ма, Димитро,
направи ма сухо дърво яворово.
Земи брадва, посечи ма, Димитро,
изгори ма в прах и пепел, Димитро!
Ох, иди речи на мама си, Димитро,
да та не праща заран, вечер за вода,
да не гориш луди-млади ергене.
Димитра си тихо-лепо говори:
- Ох, абре лудо, лудо-младо, ергенче,
ох, дорде ходих на Дунава за вода,
ох, дома мама друго чедо родила,
ох, по-хубаво, по-гиздаво от мене.
ох, кога плаче, бисер рони из очи,
ох, дума каже, ружа капе из гърло!