"По пътя" - Щурците

Рок концерта отшумя
Залата е вече празна.
Гасне всяка светлина
никой тук не е останал.
И пианото звучи
странно и така самотно
сякаш в него се таи
болка от далечен спомен.

Рок концертът отшумя
залата е вече празна,
колко много тишина
и една хотелска стая.
Утре ме очакват пак
нови срещи и лица
в сцената на някой град
и отново тишина.

Рок концертът отшумя
залата е вече празна
и в тази тишина
само моето пиано
тихо разговаря с мен.
Сякаш иска да ми каже:
“Тръгвай, времето тече,
тука всичко си оставил.”

И днес сега когато давам всичко
на тез, които мразя и обичам,
вървя напред по пътя си и знам,
че още дишам.

че още дишам" Точно така!
А иначе, песента и групата - от нашата буйна младост:))) са си евъргрийн отвсякъде!

Абсолютно!!! Вечните класици на българския рок! може би не прерфектни музиканти, определено с не най-модерния звук, но любими на всеки българин от по-старата генерация :)))))