„Против него (Калоян) Балдуин повел войска, но уви, понеже не се предпазвал от засади, той бил пленен от него с хитрост в изобилстващите с вода блата, от които могли да излезнат само местните жители.”

                           Абат Алберик за българската засада

„След това Йоан (Калоян) със свойта войска се скри в долове, навлезе в пропасти... и през стръмни места се промъкна до едни височини, грижейки се противниците да не разберат, че е там.”

                            Никита Хониат за българската засада

  ЧЕТВЪРТИЯТ КРЪСТОНОСЕН ПОХОД

  Сагата започва през 1198 г., когато папа Инокентий III призовава за нов поход срещу мюсюлманите. През 1199 г. на турнир до замъка Екри кръстът  е поет от племенниците на френския крал, графовете Тибо дьо Шампань и Луи дьо Блоа и дьо Шартрен. Скоро те са последвани от граф Балдуин Фландърски, маркиз Бонифас дьо Монфера и граф Юг дьо Сент-Пол. Кръстоносците се събират във Венеция, но нямат пари за транспортиране до Светите земи и, подтикнати от дожа на Венеция Енрико Дандоло, се съгласяват да превземат Зара за венецианците. Папа Инокентий III ги отлъчва от църквата заради убийствата на християни. Една част от тях, под ръководството на Симон дьо Монфор поема към Египет, а другата се насочва към Цариград и помага на сина на Исак II Ангел, Алексий IV, да вземе престола заедно със баща си. Ромеите свалят от трона венецианските марионетки Исак II и сина му, и поставят на него Алексий Дука Мурзофлос. В отговор на 13-14 април 1204 г. кръстоносците и венецианците атакуват, превземат Цариград и го подлагат на жесток грабеж. Византия е ликвидирана и върху руините й е създадена Латинската империя. За пръв император е избран графът на Фландрия и Ено, Балдуин. Войната на западния католицизъм срещу източното православие достига своя връх.

  ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО

  Цялат територия на Византийската империя е разделена предварително, спаред западната феодална система, но предстои да бъде завоювана. С огън  и меч са завзети Източна и Беломорска Тракия, Македония, Епер, Тесалия, Атика, Пелопонес... Повечето острови в Егейско, Мраморно и Адриатическо море са покорени от венецианската флота. Завоевателните стремежи на латинските рицари не отминават и България. Цар Калоян се опитва да се споразумее с тях и им предлага помощ от 100 000 войни. Но бароните грубо отхвърлят протегнатата му ръка и му предлагат да се откаже от престола си, защото земите му принадлежали на Византия и следователно – на тях.

  ВОЙНАТА

  Войната между българи и кръстоносци става неизбежна. Цар Калоян започва да се готви за нея и привлича за съюзник куманите. При него пристигат пратеници от покорените градове в Тракия, предлагат му да го признаят за свой император и полагат клетва да му се подчиняват и да избият всички „франки” в градовете си. Въстанието избухва през март 1205 г. Превзета е силната крепост Димотика, владение на граф Юг дьо Сент Пол, а неговите рицари и сержанти са поголовно избити. Оцелелите бягат към Одрин (Адрианопол), но и той въстава. Кръстоносците започват да губят завоюваните територии и да търпят поражения. Император Балдуин се опитва да събере войските си. От Мала Азия тръгва брат му Хенрих и другите главни барони, а от Тракия маршал Жофроа дьо Вилардуен. Под знамената се стичат и венецианците, водени от дожа си Енрико Дандоло. Обединените им сили изграждат укрепен лагер пред Одрин и обсаждат града, към който се придвижва и Калояновата войска от тежковъоръжени български полкове и куманска конница – според Жофроа дьо Вилардуен наброяваща 14 000 души. Пак според него Калоян разполага „с 40 000 въоръжени мъже, без пехотинците.”

  ЗАСАДАТА

  Настъпва часът на решителната битка. На 12 април, по заповед на Калоян, отряд кумани напада лагера на кръстоносците с разузнавателна цел. Рицарите се втурват да ги преследват, но след 4 километра се спират и се прибират в лагера си. Цар Калоян разбира основната рицарска слабост – липсата на дисциплина, и съставя план как да я използва. На свикания военен съвет императорът предупреждава войните си при повторно нападение да се строят в боен ред  и да чакат основните сили на българите. На следващия ден куманската конница, командвана от вожда Коча, напада самия стан на рицарите по време на обяда им. Кръстоносците обличат тежките си доспехи и се построяват пред лагера. Но скоро граф Луи дьо Блоа, племенник на френския и английския крале, не издържа да бъде безнаказано обстрелван със стрели от куманите и престъпва заповедта на Балдуин. Той призовава императора да го последва и с отряда си се впуска след нападателите.На около 9 км рицарите спират, но куманите се нахвърлят върху тях. Яростта на кръстоносците е безгранична и след кратка схватка те продължават приследването. На помощ на граф Луи с основните сили тръгва самият Балдуин. Тежковъоръжените български полкове са притаени в засада и рицарската лавина попада на нея. Местността е блатиста, с високи хълмове, покрити с гори. Българите устройват  и множество „примки и клопки” – вероятно замаскирани с клони и чимове вълчи ями с набити в тях колове. Обкръжени са и отрядът на Луи дьо Блоа, и главните сили, начело с Балдуин.

  РАЗГРОМЪТ НА КРЪСТОНОСЦИТЕ

  Кръстоносците оказват ожесточена съпротива, но скоро разпокъсват бойния си ред. Обикновените бойци, сержанти и оръженосци, започват да изоставят рицарите, към които са прикрепени. Ръкопашният бой е страховит и се превръща в безпощадна сеч. Българите обграждат поединично облечените в желязо рицари, убеват конете им или ги свалят от тях с куки и аркани (ласа), удушават ги с примки, посичат ги и им разбиват главите с боздугани. Граф Луи дьо Блоа се сражава храбро, но пада убит. Балдуин също се защитава отчаяно. Едни от бароните му са избити, други бягат позорно от бойното поле. Самият той пада в плен на цар Калоян и е отведен в Търновград.

  Разгромът на кръстоносците е тотален  и съдбоносен за Латинската империя. Загива цветът на западното рицарство. Малцина се спасяват с бягство, преследвани от Калояновите войни до самия им лагер. Оцелелите, заедно с незасегнатите отряди на венецианския дож и на маршал Жофроа дьо Вилардуен, започват паническо отстъпление. Поради бясното препускане 97-годишният Енрико Дандоло заболява и умира. От Цариград 100 рицари и 7000 сержанти бягат трескаво с корабите си. Но войната не е свършила – предстоят нови сражения и кръстоносците тепърва ще изпитват силата на българите по водачеството на Калоян.

  БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИ

  И през Второто българско царство нивото на защитното и нападателното въоръжение на българската войска било на завидно ниво. Освен люспести ризници, българите използвали и дългата плетена ризница, позната от Първата българса държава. Конусовидните им шлемове в началото на  XIII в. се използвали масово и от рицарите. Нападателното оръжие на българите и кръстоносците също не се различавало особено в онази епоха. Тежковъоръжените полкове позволили на цар Калоян да разгроми кръстоносната армия, освен чрез засади, и в открити сражения, като битката при Сяр.

  РИЦАРИТЕ

  Освен мечове и пики, рицарите имали и бойни секири, и боздугани. Ризниците им се изплитали от хиляди метални халки. Рицарското въоръжение струвало цяло състояние – 45 крави, колкото имало цяло село. Рицарят бил великолепен боец. Обучението му започвало още на 7 годишна възраст, а на 14 години бил вече оръженосец и придружавал господаря си в битките. Тържественото му посвещение в рицарско звание ставало с навършването на 20 години. Всеки рицар имал от 4 до 10 оръженосци – пеши и конни помощници.

  Рицарите масово участвали в Кръстоносните походи – някои от тях  от дълбоки религиозни чувства, а други – от силното желание за плячка и богатство. Войната, ловът и турнирите били най-достойните за тях занимания.