"Моето мъжко момиче" - Маргарита Хранова и Стефан Данаилов

Моето мъжко момиче
никак не се шегува.
Ако обича - обича.
Ако ревнува - ревнува.

Аз не умея да бъда
толкова категоричен,
моята строга присъда
е моето мъжко момиче.

То мълчаливо подрежда
моите мъжки ризи,
моите мъжки надежди,
моите мъжки капризи.

Яростен или усмихнат,
никога безразличен,
бавно и светло прониквам
в моето мъжко момиче.

И ако случайно побегна
винаги пак ще ме връща
осъществената в него
истинска, моя същност.

Весела и узряла -
Тя към света наднича
скрита в женското тяло
на моето мъжко момиче.

Вдъхнови ме и си написах това :))

Твоето мъжко момиче,
твойте надежди спасява.
тебе си само обича,
тука при тебе остава.
Твоето мъжко момиче
още след вятъра тича,
още да може обича,
още на цвете прилича...
Твоето мъжко момиче
пак във очите поглежда
твоето мъжко момиче
бавно капризи подрежда...
Твоето мъжко момиче
пак във нощта си поплака
твоето мъжко момиче
идвай, че още те чака...
Твоето мъжко момиче
толкова нежно целува
твоето мъжко момиче
твоите ласки сънува...

Желая ти такова мъжко момиче :))
Като ви гладам сигурно е така, успява
дори готик стил да си придаде ...
Много щастливи бъдете, отива ви :)))

И пак казвам - поредното творение, от които би излязла песен. Да търся ли координатите на Марги и министъра? :)

нямам абиции просто си пиша...

Просто е страхотно и не отстъпва на оригинала...