СЛЕДВАЩИ ПОБЕДИ СРЕЩУ ВИЗАНТИЯ   РАЗГРОМЪТ НА СЪРБИЯ

След катактрофата при р. Ахелой Лъв Фока прави отчаяни усилия да спре българите. При Катасирти, недалеч от Цариград, набързо събраната му войска търпи ново поражение. Но Симеон все още не обсажда византийската столица - преди това той трябва да се справи със сърбите, които непрекъснато заплашват тила на България.

  Той  изпраща срещу тях войска, начело с кавхан Теодор Сигрица и с Мармаис. Подкупеният от ромеите сръбски княз Петър Гойникович е пленен и откаран в Преслав, а на мястото му е поставен Павел Бранович. В Сърбия е установено българско влияние.


  ВИЗАНТИЯ НА КОЛЕНЕ

  На следната 918 г. Симеон нахлува в Елада и обсажда Тива, намира слабо място в ромейската защита и превзема града с хитрост. (При обсадата българси пратеници отиват уж да преговарят с жителите, а в действителност - да намерят слабо място в защитата. Те виждат, че вратите са отделени от земята с високо поставени панти. Симеон изпраща петима храбреци да заловят стражите и да строшат пантите със секири. Те влизат все едно по служба и стражите са обезвредени, а пантите - счупени. Вратите падат и Симеон превзема града.) Разрушава стените му и пленява голяма част от жителите му. Останалите намира убежище по островите и в Пелопонес. Към България са присъединени нови територии.
  През декември 920 г. друнгарият на флота Роман Лакапин заграбва властта, оженва дъщеря си Елена за Константин VII Багренородни и става василеопатор, а скоро след това и съимператор. Тези събития осуетяват Симеоновите планове и войната срещу Византия продължава. Напразна патриарх Николай Мистик и Роман Лакапин молят за мир. Следващата решителна битка между двете сили става между 11 и 18 март 921 г. при Пиги, т.нар. Живоносен извор, на брега до Цариград. Роман Лакапин изпраща силна войска, в състава на която е и императорската гвардия. Тя е подкрепена от флота, воден от Алексий Муселе. Но натискът на българите е толкова неудържим, че византийските пълководци губят ума си от страх и първи се впускат в позорно бягство. Алексий Муселе се удавя в морето. Мнозина следват участта му. Българите печелят нова бляскава победа, като взимат много пленници, изгарят дворците в Пиги и опожаряват целия Златен рог.



  ПОКОРЯВАНЕТО НА СЪРБИЯ

  След като не могат да спрат Симеон с оръжие, управниците в Цариград пускат отново в ход коварството, като създават заплаха в българския тил. Дават войска на братовчеда на Павел Бранович, Захарий, да завземе сръбския престол Но той е разбит и изпратен като пленник в България. Тогава ромеите скланят самия Павел Бранович да се обърне срещу покровителя си Симеон. В отговор Симеон освобождава Захарий и му дава войска - той прогонва братовчед си и става княз. След това българският цар превзема Виза и Адрианопол и става господар на почти целия Балкански полуостров. Докато води преговори с арабите за съвместна обсада на Цариград (За да превземе Цариград, Симеон се нуждаел от флот  и потърсил помощта на арабския халиф Убай-даллах ал-Махди. Предложил съвместна обсада на града, като след завладяването му той да остане в български ръце, а плячката - да се подели по равно. Халифът се съгласил и изпратил свои дипломати, да придружат Симеоновите пратеници по обратния път и да уточнят подробностите. Но на връщане българите и арабите били заловени. Роман Лакапин хвърлил българите в тъмница, а арабите освободил и им дал богати дарове за халифа. Така халифът се отказал от съюза си със Симеон и съвместната обсада на Цариград пропаднала.), княз Захарий е подтикнат от византийците да му измени. За кой ли път техните интриги противопоставят сърби срещу българи! Симеон изпраща войска отново начело с кавхан Теодор и с Мармаис, да накаже изменника, но Захарий ги разбива и изпраща главите им като подарък на Роман Лакапин. При това положение Симеон се съгласява да сключи временно примирие с Византия и да си осигури нейния неутралитет, за да се разправи веднъж за винаги със сърбите. На 9 септември 923 г. той се среща с императора на специална платформа при Златния рог. Цар симеон пристига с блестяща свита, въоръжена със златни, сребърни и медни доспехи, и е приветстван като василевс. Роман Лакапин укорява Симеон за водените от него войни и горещо го моли да ги прекрати. Българският цар сключва необходимото му примирие и през 924 г. българската войска потегля срещу сърбите. Уплашен, Захарий бяга в Хърватското кралство. Симеон залавя сръбските жупани и с голяма част от населението ги отвежда в плен, а Сърбия е присъединена към България.

Много съм доволна, ще се подготвя добре за изпита по история...БЛАГОДАРЯ

Ей, и да черпиш после ;)

ми напълни душата!