Пьотр Илич Чайковски (Pyotr Ilyich Tchaikovsky) (07.05.1840г. – 06.11.1893г.) е руски композитор от епохата на Романтизма. Чайковски е роден в Камско-Воткинск, Русия, в семейството на минен инженер и неговата втора съпруга от френски произход. Започва уроци по пиано на 5-годишна възраст. Получава юридическо образование, но продължава следването си в Консерваторията в Санкт Петербург през 1862г. След основаването на Московската консерватория той е назначен за професор. На този пост Чайковски работи почти до края на живота си.

В края на 80-те години на 19-ти век Чайковски става известен в Европа, а скоро след това, през 1891г. – и в Америка. Той е диригент при официалното откриване на „Карнеги Хол” на 05.05.1891г.

Чайковски умира само девет дни след премиерата на своята шеста симфония, Pathйtique, през 1893г.

Счита се, че Чайковски има хомосексуална ориентация. През 1877г. композиторът сключва брак с една от бившите си студентки, Antonina Milyukova. Връзката им е краткотрайна и съпрузите живеят разделени, но до края на живота си те остават официално женени. За сметка на това Tchaikovsky води активна многогодишна кореспонденция с друга жена, вдовицата Nadezhda von Meck.

Животът на композитора е отразен във филма на Ken Russell The Music Lovers.

Чайковски е известен със своите балети, макар че приживе признание като автор на балетна музика той получава едва в последните години на живота си:

Лебедово езеро (1875 - 1876г.)

Спящата красавица (1888 - 1889г.)

Лешникотрошачката (1891 - 1892г.)

Композиторът е автор на десет опери, въпреки че от една от тях са останали само отделни фрагменти, а друга съществува в два различни варианта:

Воевода (1867–1868г.)

Ундина (1869г.)

The Oprichnik (1870 – 1872г.)

Vakula the Smith (1874)

Евгений Онегин (1877–1878г.)

Орлеанската дева (1878–1879г.)

Мазепа (1881–1883г.)

Черевички (1885)

Чародейка (1885–1887)

Дама пика (1890)

Йоланта (1891)

Ранните симфонии на Чайковски се характеризират с ведър тон и националистичен характер, а в по-късните развива темата за съдбата, неспокойството и, особено в Шеста симфония, за отчаянието. Най-изпълнявани и до днес остават последните три негови симфонии, определяни като шедьоври в жанра.

No. 1 in G minor (1866г.)

No. 2 in C minor (1872г.)

No. 3 in D major (1875г.)

No. 4 in F minor (1877–1878г.)

Manfred Symphony, B minor (1885г.)

No. 5 in E minor (1888г.)

No. 6 in B minor, „Pathйtique” (1893г.)

Чайковски пише и четири сюити за оркестър между 4-та и 5-та симфония. Първоначално възнамерява да превърне една или повече от тях в симфонии, но бива убеден да смени името. Въпреки това четирите сюити остават симфонични по характер.

Концерт за пиано No.1 (1874–1875)

Концерт за цигулка (1878)

Концерт за пиано No.2 (1879)

Third Piano Concerto in E-flat major (1892) 



http://www.pop.bg/