НЕВРАСТЕНИЧЕН ЗАЛЕЗ

Денят на тишината вече близо е -
на страшната, безкрайна тишина.
Дърветата като прозрачна риза
ще облекат студената мъгла.

Жените ще вървят като пияници.
Стражарите ще станат сомнамбули.
В разкривената хаотична улица
ще се търкалят облаци оранжеви.

Шумът внезапно ще изпразни въздуха.
Ще стане криво, смешно и безсмислено.
А привечер ще се покаже слънцето,
във здрача ще строи карикатури.

Жените ни, дърветата и котките
болезнено ще мигат срещу залеза.
Като след дълго сприхаво пиянство
ще си оправям смаяно походката.

Много хубаво стихотворение! Вутимски е сред любимите ми автори, а любимите ми негови творби са Хотел, Неврастеничен залез, Опушена спирка... Много жалко, че толкова рано си е отишъл, бил е туберкулозно болен...

Поздрави

Това му е било наследствено заболяване. Цялото му семейство е било обречено, накрая и той. Гениите си отиват така :((((

Чудесен си! И Вутимски представяш! Мой любимец... Един от най-големите съвременници... безкраен поет!
Поздрав!

Невероятен е, наистина!

Поздравявам те, gothic!!!