АНА - Робърт Бърнс

Червено вино снощи пих,
ни капка не остана;
горещо чело снощи крих
в къдриците на Ана.
Дори беднякът изнурен,
познал небесна манна,
не е по-радостен от мен
в прегръдките на Ана.

Царе, делете си света
от Инд, та до Савана!
На мен ми дайте хубостта
и кротостта на Ана.
Не искам друга, та дори
и щерка на султана,
по устните ми щом гори
целувката на Ана.

Върви си, дневна светлина!
Ти, мършава Диана,
скрий тази блеснала луна,
че ще се срещам с Ана.
Катранена и тъй добра,
ела ти, нощ желана!
Донес ми ангелски пера -
да пиша все за Ана!

Властта и черквата крещят,
крещят какъв ще стана.
По дяволите да вървят,
а аз - при мойта Ана!
Пред някой чародей сега
да можех да застана
и да поискам три неща -
то първото е Ана! ...

превод: Цветан Стоянов