На 13 февруари 1883 г. във Венеция умира композиторът Рихард Вагнер. Личността му и до днес разделя мненията, музиката му е все така неоспорима. Вагнеровите опери се числят към най-значимото, създадено в този жанр.

На 13 август 1876 г. се откриват първите Байройтски музикални тържества - с "Пръстена на Нибелунгите". Рихард Вагнер осъществява мечтата си да разполага със своя сцена за постановките на уникалните си произведения. И до днес Байройтските музикални тържества поставят жалони в интерпретацията на Вагнеровите опери. Те продължават да се ръководят от член на фамилията Вагнер и се смятат за един от най-авторитетните и най-стари музикални фестивали в света, средище на музикални именитости от цяла Европа. Само че бляскавото време на Байройтските музикални тържества отдавна е отминало. Художествени, финансови и кадрови проблеми засенчват тържествата. Най-вече въпросът за това кой ще поеме ръководството им.

Творчеството на Вагнер не е загубило привлекателната си сила

На малките и големите оперни сцени в света никога не са били поставяни толкова много творби на Вагнер, колкото се поставят днес. Магията на неговите "музикални драми" продължава да действа, както казва режисьорът и сценографът Готфрид Пилц, поставил на сцената "Пръстенът на Нибелунгите":

"Вагнер е като наркотик в музиката, човек не може да се окъсне от неговата музика, той представя човешките проблеми по изключително впечатляващ начин, анализира ги и ги показва - преди Фройд - така внушително, така точно."

Роден в Лайпциг, израснал в Дрезден, под влияние на "Фиделио" на Бетовен, 16-годишният Рихард Вагнер създава първите си композиции. Симпатизира на проправящите си път революционни движения в Полша и Франция. В лекции и съчинения се застъпва за свободолюбивите им идеи и то тъй страстно, че в крайна сметка заради революционната си дейност е принуден да емигрира в Швейцария. Тук създава "Пръстенът на Нибелунгите", концепциите за "Тристан и Изолда",
, тук започва и работата си върху "Нюрнбергските майстори-певци". През 1871 г. Вагнер избира Байройт за средище на музикалните тържества.



Тристан и Изолда

Вагнеровата опера 

е революционна - като музика, като теми, като идеи. Тя е конципирана като политическа опера. Във всички свои творби композиторът търси връзката със съвремието. Търси тази връзка, връщайки се към миналото, към германското Средновековие. Вагнер е "посредник на Средновековието", както подчертава германистът Петер Вапневски:

"Със завладяваща сила той представя своя свят и своята визия за бъдещето, като пренася средновековните герои в своята утопия."

Личността на Рихард Вагнер

и до днес разделя духовете. Както по негово време, така и днес, на единия полюс са поклонниците на Вагнер, на другия - неговите отрицатели. Полярно противоположните мнения са свързани до голяма степен с най-мрачната глава в новата германска история - времето на националсоциализма. Националсоциалистите използват творчеството на Вагнер за своите цели. Както подчертва през 1976 г. Валтер Шел по повод 100-годишнината от Байройтските музикални тържества

Историята на Байройт е част от германската история. Неговите грешки са грешките на нацията ни. В този смисъл Байройт се е превърнал в национална институция, в която разпознаваме самите себе си. Тъмните глави от германската история и историята на Байройт не могат да се заличат."

И тези глави не са заличени. Обратното, през последните десетилетия редица изследователи на Вагнер дори разглеждат личността и творчеството му главно от гледна точка на връзката му с националсоциализма. Това е фатална грешка, подчертава израелският историк Якоб Кац в книгата си "Рихард Вагнер като предвестник на антисемитизма:

"Тълкуването на Вагнер с оглед на убежденията и делата на наследниците, които се идентифицират с Вагнер, е недопустимо. Това е неисторично и представлява по същество изопачаване на неговите идеи."

Вагнер умира на 13 февруари 1883 г. на 70-годишна възраст. Загубата му оплакват и поклонниците, и противниците му. Виенският публицист Едуард Ханзлик, приживе на Вагнер един от най-заклетите му критици, пише:

"Няма музикант, който да е тъй неспособен или пък тъй пристрастен, че да отрече бляскавото дарование и невероятното изкуство на Вагнер, който да подцени изключителното му влияние и да не признае величието и гения на този композитор."



Байройт


www.dw-world.de

Музиката му е магия, в нея има страст, има динамика...
Много хубав пост...
Благодаря ти...

Любимият ми композитор, Ася...Благодаря ти!

е светоусещане!
Поздрави!

Неговите опери са № 1 в света!
Много силна и дълбока музика, която те кара да настръхнеш ...и да се замислиш.. за смисъла на живота!!

Много съвременни рок-музиканти го сочат за свое вдъхновение. Ще спомена само някои членове на неговите сънародници Рамщайн. И им личи. той наистина е светоусещане....и наистина настръхваш....

но предпочитам Моцарт пред Вагнер. Всеки с вкуса си :)

Ей, не така ;)...и на него му отделих полагащото му се. И двамата са еднакво гениални, просто са различни.